blogosfera.az-jenata.bg





May 17, 2012

something...

Бухалско

Ето ме пак:) Тук съм си и както се казва - вкъщи си е най- добре. Има много какво да покажа, но шансът да се случи скоро е направо нищожен:) 25 МБ снимки не се разглеждат и обработват просто така. През последните няколко дни блекбърито ми не работеше и може би успях даже да си почина. Може би, защото липсата на имейли беше компенсирана от оттоци и болки в краката след 10 часови ежедневни маратони. Не знам колко километра навъртях за последните две седмици, обикаляйки из улиците на разни градове, но на моменти беше самоунищожително. Сега съм намислила една статия за градския туризъм, но всичко с времето си. В момента съм в режим презареждане на батериите и поста ще бъде доста по- кратък и прозаичен.
От известно време съм пристрастена към бухалчета. Във всякакви стилизирани варианти, които напоследък са толкова модерни.


Освен тази торта  (ще дам рецепта на края) имам и други изцепки на тази тема:)

Първата такава е от преди година, когато правих украшения за децата от Fimo (полимерна глина)


Доста са елементарни за изработване и не искат кой знае какви художествени умения. Оставайки на тема аксесоари, днес снабдих Мартина с една саморъчно направена значка.


За основа използвах плат, от крачолите на едни дънки, чиято съдба беше да станат на къси панталонки, след като на детето му умаляха. Върху тях апликирах бухалче, което изрязах от принта на парче плат и декорирах с дървено копче и листа от филц. Единствената инвестиция е закопчалката, която купих за крупната сума от 15 ст:)
Освен значка и медальонче, Мартина е горд собственик и на шапка бухал.


Това вече не е мое дело - оплете я кръстницата и. Дребната е просто влюбена в нея и с голям зор я изостави, когато се стопли времето.

От своя страна, аз също съм човек. Рискувайки да платя свърхбагаж, на връщане от Англия, натъпках куфара с всякакви платове, чинийки, камъчета и джунджурийки. Между тях се подвизаваше и ето тази еко- торба, която вече си е лично моя собственост.


Направо се влюбих в нея и затваряйки си очите за цената бях готова да я купя на мига. Драмата е, че действието се развива последния ден, точно преди тръгване, в който вече изчерпвахме кеша, а за всеобщ ужас ми блокираха кредитната карта. Мъжът на Лулу не издържа на влажния кравешки поглед и самоотвержено ми я купи. Теглили ли сте кеш от банкомат в чужбина?! Не си заслужава да изтеглиш само заради една  торбичка. С голяяяяяяяма мъка и прискърбие ми се наложи да намествам и останалата сума. Златничка ни излезе тази торба! Но пък сега, ако знаете какви неща имам за правене на какво ли не - от скрапбукинг та до пачуърк:) Разочарованието на живота ми е, че магазинът който упостоших заради едната торба, има онлайн версия, но не доставят до България. Сега си търся по- евтин вариант за доставка от повторно ходене до Brighton...

За десерт оставих тортата Бухалче, която правих за Криси. Същият мъник, който миналата година снабдих с тортата Кула.


Напоследък не ми остава почти никакво време. Много ми се искаше да направя тортата, но от друга страна този ангажимент пак съвпадна с някакво пътуване. Спрях се на любимата ми свободна интерпретация на Торта Медовик, в която сам направо влюбена напоследък:)


Удобното е, че самата торта без декорацията, става за не повече от 15 минути. Изхитрих се, да си купувам готови блатове за Медовик, които се продават в руските магазини (до мен има Березка).  За кремът ползвам Дулсе де лече, което или отново купувам готово от въпросния магазин във вид на консерва Сгушчонка, или си го правя аз, като варя по 5-6 консерви кондензирано мляко наведнъж. Мисля, че преди известно време давах начина на приготвяне на Дулсе де лече. Много е елементарно. Просто махате етикетите на няколко консерви подсладено кондензирано мляко. Слагате ги в дълбока тенджера и ги заливате с вода. НЕ ги отваряте. Варите на слаб огън около 3-3,5 часа. Оставяте да изстинат добре и вече имате карамелен крем. Може да ги съхранявате в шкафа доста дълго време да си ви винаги под ръка за извънредна ситуация.




Продукти за тортата


  • 10 блата за торта Медовик - това са два пакета. Във всеки има по 5. На самата кутия пише, че са точно за такова нещо
  • 1 кутия Сгушчонка
  • 1,5 кутии маскарпоне
  • 150 гр масло
  • 100 гр орехи
  • 2-3 с.л заквасена сметана 
Не добавям захар. Сгушчонката е достатъчно сладка.

 
Приготвяне

Сгушчонката и размекнатото масло се разбиват до кремообразна консистенция. Дори и маслото да е било прекалено студено и сместа да стои като пресечена, изобщо не е фатално. Добавя се маскарпонето и заквасената сметана и се разбърква, докато всичко се смеси добре.
Самата торта се сглобява, като всеки блат се маже с крема, поръсва се с орехи и се похлупва със следващия.
Ако украсявате тортата със захарен фондан, последния блат не се покрива с крем.
Тортата задължително трябва да престои 24 часа в хладилника, за да омекнат блатовете.





 

by Lulu (noreply@blogger.com) at May 17, 2012 04:30 AM

May 16, 2012

Acrista

Design seeds

неотдавна попаднах на сайта design seeds, който се оказа истинска находка! всеки ден Джесика, авторът на проекта, публикува няколко комбинации от цветове, които могат да се използват като готова цветова схема от художници и дизайнери. цветовете са базирани на прекрасни фотографии. ето някои любими попадения: autumn color >> blooming red >> tea tones >>

by acrista at May 16, 2012 07:33 PM

Личен блог за дневни размисли

Сладкиш от изостанал козунак

Сладкиш от козунак и кайсии

Козуначен сладкиш


Искам да си съхраня и споделя една рецепта за сладкиш от изостанал козунак. Обикновено по Великден остават поне два козунака, които вече никой не иска де изяде и за да не се хвърлят правя вкусен сладкиш.


Какво да направим от изостанал козунак

Ето рецептата:
1 чаена чаша захар
плодове от компот (праскови или кайсии)
Заливка:
1 литър прясно мляко
6 яйца
1 ванилия
захар на вкус
кора от лимон

Дебело нарязаните козуначени филии
Чашата захар се карамелизира на дъното на тавата. Покрива се с плодовете. Нареждат се дебело нарязаните козуначени филии (2 пръста). 

Яйцата със захарта на вкус се разбиват с миксер. Добавя се прясното мляко, ванилията и лимона. Заливката се изсипва върху филиите козунак така, че да ги покрие. 

Сладкиша преди да се изпече



Сладкиша се пече на 200 и след като изстине се обръща с плодовете нагоре. Става наистина вкусно.

by Petia5 (noreply@blogger.com) at May 16, 2012 07:12 PM

.ТОЧИЦА

Questionaut

Докато вървят изходните нива......една игра, изработена от чешкото студио за уеб дизайн Аманита. Да, Questionaut е създадена за сайта на БиБиСи, но освен образователна, тя е красива, намислена. "Въздухът" от всеки верен отговор помага на геройчето да продължи нагоре с балона си в търсене на изгубената шапка на приятелката си, докато минава през странни небесни тела със скрити механизми за "отключване" на въпросите. Въздухът от сгрешените... просто добавя към атмосферата :)
Предизвиквам ви да накарате дървото от математическата планета да цъфне.
Междувременно може да проверите какво сте запомнили от нивото за трети клас (без да се излагате пред детето :)) и да изтриете лошия спомен за въпроси като "Какво е това, което ни заобикаля и не е направено от човек" (Изходно ниво по "Човек и природа", трети клас, примерен тест).
Благодарности на Емилия Славова, че сподели този линк!

by tochitsa (noreply@blogger.com) at May 16, 2012 03:47 PM

Мила Мила

Хубавото на лошото

По-миналата вечер десетки хиляди хора скърбиха заради фалшивата новина за кончината на Габриел Гарсия Маркес. Човекът е жив, но уви, не и здрав. Гневът срещу съчинителя на новината и нейните разпростространители утихна. Аз така и не видях проблем. Хубавото на лошото е, че други десетки хиляди за първи път разбраха за съществуването на Маркес. Няколко стотин от тях вече имат по-голям шанс да прочетат нещо от него. Всички останали могат да въздъхнат дълбоко и да се помолят така и да продължава.  Маркес е жив! Робин Гиб също!


by Mila at May 16, 2012 01:26 PM

79 Ideas

First Home Catalogue by "French Connection" ♥ Първият каталог за дома на "French Connection"



Are you ready for simplicity and clean lines? I hope you are, because this is what dominates in the first home catalogue of the British company French Connection. It consists of beautiful textile, small accessories, furniture - mainly chairs and the gorgeous driftwood stools which I adore, lamps, tableware etc. The color palette is mostly white, grey, blue and black. Here I have selected for you few of my favorite products and I hope you will like them.







Готови ли сте днес за много семпли и изчистени линии? Предполагам че да, защото това доминира в първият каталог за дома на британската компания French Connection. Той съдържа красив текстил, дребни аксесоари, мебели - предимно столове и любимите ми дървени дънери-столове, лампи и комплакти за хранене. Цветовата палитра е ограничена до бяло, сиво, синьо и черно и тук съм подбрала за вас част от любимите си продукти. 

{ images: french connection }


by Radostina ♥ 79ideas.org ♥ (noreply@blogger.com) at May 16, 2012 12:07 PM

What’s that crap?

Защо си без шапка

Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го и му викат: - Зайо, ти що си без шапка бе? - и го съдрали от бой.  На другия ден отново го срещат, но този път заекът предвидливо си сложил шапка. - Зайо, ти що си със шапка, бе? - и пак го съдрали от бой.   Така няколко дена се гаврили, що си със шапка, що си без шапка и бой. По едно време им писнало и решили да сменят стратегията.

by Denia (noreply@blogger.com) at May 16, 2012 11:45 AM

LaMartinia

Тема: за блоговете

Самоиронията, Санчо...:-)

Кулинарните блогове
Мога да ви науча как се прави мляко с ориз или пържени картофи. По мой си начин, нищо, че готвя само от 2 месеца. Мога и да ви засипя с рецепти с толкова непознати думи, че ще ви  се завие свят. И речник ще ви трябва. Понякога ме мързи да измислям уводи и изсмуквам нещо за времето, децата, мъжа, офиса, винаги върши работа. Друг път просто искам да разкажа нещо и лепвам рецепта, колкото да се придържам към тематиката. Понякога редя реквизит около два часа, но в публикацията казвам "снимах набързо". А и ние така си се храним по принцип, всеки ден. Да, да, със салфетки от плат, рингове, букети полски цветя, кристални чаши по 70 лв едната, ленени покривки и 10-ина свещи за атмосфера. Честно! В началото снимах със сапунерка, пАарата от манджата размиваше фокуса, а вградената светкавица скапваше нещата. После се взех в ръце и накупих лампи, фонове, боядисвах дъски, уших покривки, много покривки. И намалих готвенето. Снимките все пак са важни, готвенето не толкова. Скоро съвсем ще спра да пускам рецепти, имам други важни неща за споделяне.

Модните блогове за личен стил
Обличам се, снимам се в огледалото (или ме снима мама/брат ми/детето/случаен минувач), после отивам на пазар (пардон - шопинг!), за да има какво да снимам утре. Обикновено снимам със сапунерка, пред кофи за боклук, на балкони, в кухнята, пред блока.  Като намеря спонсори, ще си купя голям черен апарат, даже и фотограф може да си наема. Личен. Или да пратя брат ми на курс. От време на време ме канят на разни модни събития, пак повод да си купя нещо. Няма място в гардероба, ужас! Разпродавам всичко, по веднъж е носено, само за снимките. И пак на пазар, просто нямам какво да обличам, казвам ви!

Пътешественическите блогове
Опаковане на багаж, точен час на тръгване, разграфен маршрут, описание на минувачите, продавача на билети, момчето от пристанището, жената, която стоеше отляво във вторник, времето, храната, как бяхме облечени и откъде минахме.  Изобщо, всичко, което може да бъде описано. Никой няма моя поглед и моя усет. Ходили сте там? Е, не е същото, аз ще ви го разкажа по-добре. Сапунерката замених с дслр, имам си статив и много обективи. Скъпи. Тежат, но се жертвам. За хората го правя.


Социални и политически блогове
Мразя, мразя, мразя. Освен това мразя да мразя. И разбирам много от политика. Абе, като се замисля, от всичко разбирам. Не съм хейтър, просто това е реалността. Всички са маскари, аз съм най-готиният, но не ме оценяват/забелязват. Хейтвам в очакване някой да ме назначи/препоръча/хареса. Ако не, продължавам с хейта, да си гледат работата. Мога да я оправя тая държава, само да ме забележат. И много моля, вече не съм блогър, а журналист!


Лайфстайл блогове
Върша най-правилните, най-готините, най-интересните неща на света. Ходя на най-интересните места, с най-интересните хора. Ако искате да приличате на мен, следете ме. Пардон, следвайте ме! Канят ме навсякъде, харесват ме всички, много съм стилен/стилна и който го оспорва нищо не разбира. Може да изглеждам скучен и праволинеен, но това е защото ИМАМ СТИЛ!  Пускам разни неща от време на време и който не ги *лайква* просто няма вкус. Аз имам, стил също. Точка по въпроса.

Блогове, които са създадени с идеята да печелят пари
Не знам за какво ще пиша, важното е да си сложа реклами от гугъл, банери, мигащи карета, много игри и томбола всяка седмица. Задължително! Ще събера много почитатели във ФБ, които никога не са влизали в блога ми, няма и да влязат. Много важно, бройка гоня.

Сантименталните блогове
Не ме обича достатъчно. Той ли е истинският? Не ме разбира. И аз не го разбирам. Ужас, писна ми, късаме. Нова тръпка. Е това вече е ТОЙ! Пак не е. Писна ми, ще ям шоколад и ще чета женски списания, те ще ми кажат най-добре какво да правя. Или ще си купя обувки, маниачка съм на тема обувки, преди Селин Дион, Имелда Маркос и Кари Брадшоу, бях първата!

Поетични блогове
Знам много сложни думи и ги използвам по още по-сложен начин. Не разбирате какво искам да кажа?! Ваш проблем, явно мисълта ми е прекалено комплицирана и дълбока. Чак понякога на мен ми е трудно да я разбера.  Ако знаете някоя завъртяна дума, пишете ми, ще я включа в някоя от следващите публикации. Даже може публикация само от една дума, по-концептуално е.

Копи/пейст блогове
Л. е публикувала рецепта за пиле с ориз, и аз ще публикувам - по-добро от нейното естествено. Ф. има рубрика за плетиво, и аз ще си направя - по интересна, ще изпъкна. К. пише за изборите, и аз ще пиша, повече разбирам от нея. 

Блогове за отглеждане на деца
Реших да ви науча как се гледат деца. Отгледах 1-2 и вече съм експерт. Какво да купите за бебето, с какво да му мажете дупето, как да забъркате пюре и къде да му поръчате рокля за бала - само потърсете в архива. Всичко знам, моите деца са перфектни, аз също. От време на време ще се снимам в огледалото на гардероба с  новите ми дрехи и ще забърквам домашни маски за лице. И майките са хора, все пак.

Блогове, които няма какво да кажат
Всички имат блогове, и аз ще се пробвам. По цял ден мисля какво да публикувам, но пиша, че нямам време за блога. Не трябва да се издавам. Готино е да имаш блог. Ако нямам тема, винаги мога да снимам детето/кучето/кокичетата/себе си. И фотоапарат имам. Егати, не било толкова сложно.

Блогове със строга профилираност
Моля ви се, който не разбира нищо от темата, просто да не влиза. Хич не ми трябват хейтъри, кибици, лаици, аз съм експерт и искам само експерти да ме четат. Но не и всезнайковци, отсега предупреждавам -  аз знам най-много и се изразявам най-добре. 

Позитивните блогове с лека психологическа насоченост
Всичко е розово, приятно, лесно, лежерно, прекрасно! Ставайте сутрин и повтаряйте пред огледалото: Аз съм позитивен и обичам позитивните. Не спирайте да мечтаете и запазете детското в себе си, гледайте през розови очила и от лимоните си направете лимонада - толкова е лесно да усмихнеш деня си. Усмих и гуш!












by LaMartinia (noreply@blogger.com) at May 16, 2012 10:48 AM

all is full of love



Насаме с книжката.
Обземат ме несигурност и съмнения - дали текстът е сполучлив,
дали предавам красноречиво посланието, ясна ли е ролята не мечока и разни.
Мечокът е прототип на мечето, на което опирах буза нощем.
Една от най-изразителните плюшени играчки, които съм срещала. Оживяваща.
Мечокът е грижата, подкрепата, компанията, мъдростта и увереността.
В края на книжката той се чуди все пак кога и как любовта те намира - не ми се искаше
да давам категоричен отговор понеже. Нямам такъв и без друго.
Любовта е разнолика и се случва по разнообразни начини.
Никой никога не знае кога идва и дали няма да си отиде. По-често появата й е внезапна, но понякога тихо расне.
Да вярваш, че си роден за обич - да даваш щедро и да не се свениш да приемаш...
...
Home alone with the book. I often get doubts - have I said it in a clear and beautiful way,
is it really a nice book, a nice one? Whatever 'nice' means...
Is the role of the bear clear enough?
The bear is a prototype of the soft bear I used to lay my head on once.
One of the most expressive softies I've ever met. Almost alive and talking.
The bear is a symbol of warmth, care, friendship, cofidence.

The song of Daniel Johnston goes on saying:

This is a promise with a catch
Only if you're looking will it find you
Cos' true love is searching too
But how can it recognise you
Unless you step out into the light?





by denitsa (noreply@blogger.com) at May 16, 2012 10:25 AM

What’s that crap?

"Нищо не ти се разбира"

Чешкият език не е труден. Не и за българин, особено ако вече е учил някакъв чужд език. Живея в Чехия от десет години, девет от които говоря почти непрекъснато само чешки, тъй като партньорът ми е чех. Говоря свободно, единственото което до ден-днешен упорито бъркам са падежите, понеже – ами... падежи. Началото беше трудно. За разлика от повечето хора, които научили-ненаучили десетина думи

by Denia (noreply@blogger.com) at May 16, 2012 08:17 AM

Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена

Скрита пица с коприва

Продукти;
2 готови теста
1/2ч.ч. зехтин
500г коприва
1 връзка зелен лук
1ч.ч. натрошено сирене
2 яйца
щипка сол
няколко листа пресен джоджен

Приготвяне:
Копривата и джоджена се измиват листо по листо. Стръковете лук се почиства и измиват. Зелениите се режат на дребно. Взема се тиган. Наливат се 3с.л. зехтин. Съдът се поставя на включен котлон. Добавят се надребнените зелении и щипка сол. Запържват се за 5 минути. Продуктите се бъркат с дървена лъжица. След готовност съдът се оттегля. Към запържените зелении, се добавя сиренето и две разбити яйца. Отново се разбъркват съставките. Взема се тава за печене. Маже с мазнина. Тестата се мажат със зехтин. На дъното се разстила едното тесто. Част от него се качва по околния ръб. Разпределя се плънката. Другото тесто се разточва. С него се покрива плънката. По краищата се притиска, за да не излезе плънката. Отгоре се надупква с вилица. Маже се с мазнина. Пече се на умерена фурна 25- 30 минути. Оставя се да изстине. След това се реже на парчета.

by admin at May 16, 2012 07:50 AM

Egosiastic

The secret garden of mine

12 The secret garden of mine

is full of all kind of flowers. How pity I can't smell them.

/Un/fortunately I live just next to the Miss sixty outlet so I am hunting there very often and very often I find real treasures like this skirt for example. I am not a flower prints girl. I even said I would never put such but as we know: Never say never! icon wink The secret garden of mine Honestly, I was bravely resisting until I saw this skirt. Isn't it beautiful? Obviously every blogger sooner or later finds his/hers flower print icon smile The secret garden of mine

Like all of you I am shopping at Zara, Mango, H&M and all the other mass production brands but their prints are very popular and I feel like wearing an uniform. Here is the example of one of my favourite tribal print pants from ZARA. All the bloggers have them. Sometimes is inevitable. As I am feeling responsible in front of you – my readers, I would like you to be inspired and to see different things when you visit Egosiastic. So I am trying to be more careful with the prints and the shopping in general. This is another reason to love this skirt – I am sure we are few to wear it.

 

Моята тайна градина

е пълна с всякакви цветя! Почти като истински са, само дето не миришат. icon wink The secret garden of mine

За щастие или нещастие /зависи от гледаната точка/ живея близо до аутлета на Miss Sixty и често ловувам там. Много често се натъквам на истински находки като тази пола например. Красива е, нали? Както веднъж ви споменах не съм голям фен на принтовете с цветя, даже се бях зарекла, че никога няма да сложа, но нали знаете: Никога не казвайте никога…Всъщност доста добре устоявах до преди няколко дни. Но явно всеки блогър рано или късно намира своя принт на цветя. Това е моят.

Като всички вас и аз пазарувам в ZARA, Mango, H&M и други големи вериги за масова мода, но техните принтове са доста разпознаваеми и популярни и се чувствам малко или много сякаш нося униформа. Ето случая с тези любими мои панталони на ZARA например. Всички блогъри ги имат, въпреки, че на улицата малцина са смелите. Неизбежно е да си паднем по едни и същи неща понякога. И все пак аз се чувствам отговорна пред вас, читателите на Егосиастик, иска ми се когато посещавате блога да се чувствате вдъхновени и да виждате различни неща.Та гледам да съм по-внимателна с принтовете и шопинга като цяло. Ето още една причина да обичам новата си пола на цветя.

indoor neon 018 The secret garden of mine

skirt Miss Sixty

 

 

<g:plusone count="1" href="http://www.egosiastic.com/2012/05/the-secret-garden-of-mine/" size="tall"></g:plusone>

by Egosiastic at May 16, 2012 06:32 AM

Панаира на Vira

Хубави неща или кога всичко започва да бъде наред…

И така – приятелката ми Валерия изтегли голям кредит и отвори едно прекрасно заведение тук, до нас.
Заведението е невероятно – вчера го видях – дала е всичко от себе си. Голямо е – само градината му е 140 квадрата.
Но не това е важното за мен, а друго, което също видях и знаех, защото я познавам.
Решавайки се на тази крачка, тя всъщност направи много повече. Осигури работа и доходи не само на себе си. Тя даде сигурност на майка си, на сестра си, на двамата си племенници – момчета, току-що завършили училище и нямащи финансова възможност да учат, ако не работят. Даде сигурност на свои приятели – също нуждаещи се в този момент.
Самата Валерия изглежда силна и уверена, но малко хора знаят как всъщност се чувства отвътре. В последните години бяхме доста време заедно, залутани в разни начинания. Преди заведението тя опита и друга дейност, която не потръгна.
Влязох вчера там – видях момчетата – нейните племенници, които познавам от деца – горди и прилежни зад бара. Мият вази, подреждат саксии, гледат я в устата в очакване на следващата задача.
Стана ми много хубаво. И знам, че всичко това трябва да е така. Че Валерия тепърва ще дава сигурност и на други хора край себе си. Нещо, което цял живот е правила…
И защо съм сигурна, че всичко ще е наред ли? Защото Валерия е такъв човек – човек, който дава.
А когато си човек, който може да дава, когато мислиш повече за това какво можеш ти да направиш за другите, какво можеш ти да им дадеш, когато надскочиш егото си да искаш и да смяташ, че някой ти е длъжен, и започнеш истински да даваш, тогава се случват чудеса. Тогава със сигурност всичко започва да бъде наред…


Filed under: дневник Tagged: Диана Павлова

by Диана at May 16, 2012 06:30 AM

Вечерница

проза съм

през нощта вземам решения а на сутринта противоположното мнение ми бие шамари аз ли ти липсвах или  вниманието ми? когато акцентът си ти а аз - моливник бликвам проза съм прозирам спихваш проза си позираш

by Вечерница (noreply@blogger.com) at May 16, 2012 06:15 AM

крокотак – блог

КАПКИ дъжд в стаята

… или да поканим хубавото време отново да се върне…. Имате нужда от 7 различни цвята ленти от...

by крокотак at May 16, 2012 05:31 AM

Объркваща работа

Желаещи

Не ми трябва пролет, дъга.
Крила от велики мислители.
Ни облекло от тъга.
За милостиня.
Нито път очертан с посока.
Да ми казва на къде замина.
Ни обувки с цветен компас.
За нюанс и за блясък.
Край перваза до саксията стара.
Расте сълза.
Не момина.
На жена.
С налъми напукани.
С чувства очукани.
От мухъл.
От някак, преди.
С устни, стари.
Добри.
Желаещи, да те целунат!

by Румяна Попова (noreply@blogger.com) at May 16, 2012 04:45 AM

May 15, 2012

НОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА

До Брюксел


Bruxelles, Brussel, Brüssel

Имам дванадесет светлини. Те са ярки. Притежавам сърцата им. Вниквам в чувствата им. Пия си кафето с емоциите им. Прегръщам се с топлината им. В тях съм себе си и отвъд прахта и сиянието. Те очертават моите дванадесет избора. Моят кръстопът. Моето светоусещане...


Един ден се събудух. Върху поляната. Сама. Само със звездите. Фонът беше син. Каква идилия! Настъпва времето, когато като Сократ ти се иска да извикаш – “Виждам толкава много неща, от които нямам нужда.”. Но едва когато започнеш да се отегчаваш от собствената си невротичност, се появява и възможността за катастрофата, наречена трансформация

А това всъщност е добрата новина. Нещо повече, идеята за догонващото развитие се е превърнала в оксиморон от типа на дървеното желязо. Причини или субекти, водещи до закъснения, винаги могат да бъдат открити или посочени, но това не отменя според мен въпроса дали те са достатъчни да си обясним настоящото икономическо, социално и политическо положение. 

Не е ли все пак редно да се запитаме, без да сме на психоаналитична сесия, дали ако винаги ни е виновен някой друг, нещо не е наред със самите нас. В тази връзка метафората позволява да бъде съхранена “отдалечеността” в “близостта”, да бъде разкрито подобното, независимо от съществуващите различия. 

В животът на всеки има и дъждовни дни. Такъв беше онзи ден, когато стигнах до Брюксел. От малка исках да го направя. Ред причини прекъсваха ентусиазма ми. Някакво водно конче се бе настанило в мен. Помня го. Помня още онази светлина. Беше многопластова. Имаше дванадесет звезди

Този път бяха подредени по сцецифичен начин. Като знаме. Така и не разбрах тогава, че точно това е бил знакът за моето пътуване до Европата... Ах, мамо, откога я чакам тази Европа! 

След светлината минах през един дълъг тунел, там бяха наредени разни господа. Като че ли ни управляваха. Чуваше се силно. Мелодия.  Излел е Дельо хайдутин”. Малко по-надолу деца пееха Одата на радостта. Такава смесица от мелодия. Сърцето ти играе. За първи път усетих и моето сърце. Бяхме в хармония. 

Минах през павета и попаднах в нов дом. А, Брюксел е далечен! Не, сега е близо. На една ръка разстояние. Ха, да го хвана и избяга. Излезнах от упойката. Бяло облечена девойка настана над мен. Всичко свърши. Така както дойде. От нищото. 

Понякога е нужно само да вярваш. И звездата идва сама при теб. Аз никога няма да стигна до там. Освен чрез сънищата си. Но може би някой ще ми помогне да сторя това. Този някой, който реши да ми даде покрив под небето. Това не е тъжна история. Не бива да те разчувствам. Не хаби носните кърпички. Няма смисъл! 

Има смисъл само в едно! Да се надяваш. И да грабнеш дванадесетте звезди. Знам причината. Сега я разбирам. Анестезиолозите бягат от България. Защото са ниско платени. Вероятно в разтвора на инжекцията, която уж трябваше да ме упои, мадамата бе сложила вълшебната съставка. Тя може и да отиде до Брюксел. Но не знам, дали ще се върне! 

Аз отидох, видях, усетих и се върнах. Сега чакам моят собственик. Да ме приюти. Аз ли, аз съм само едно пътуващо бездомно куче.

Яница Маринова


by Stoyan Neshev - editor (noreply@blogger.com) at May 15, 2012 10:35 PM

Cooks-and-Bakes - кулинарен уебсайт за споделяне на идеи и вкусни рецепти

Тарта с аспержи, билки и мента

Колкото повече нараства денят и сме по-близо до лятото и слънчевите месеци, толкова по-малко се задържаме у дома и в кухнята.
Ето, съдя и по себе си. Не мога да се нарадвам на свежите и крехки салатки, които мога да ги хапвам и за обяд и за вечеря, дори и между храненията. Ето защо и напоследък съм занимарила блогът и трудно се добирам до компютър, време и кухня, за да ви представя някоя интересна рецепта.
Истината е, че съм и на ограничаване на храната с цел намаляване на теглото и основно у нас се готви риба + салата. Та, затова ме нямаше толкова време.
Освен да започна да приготвям сладкиши, които да продавам в блога, за да трупам съдържание Smile
За рецептата мога да споделя, че като вкус тартата е лека. Аспержите придават интересен и необикновен вкус. За любителите на месото - ще ги разочаровам, тъй като в рецептата то липсва.
Но пък за тези, които искат по-нестандартни изкушения извън рамките на добре познатия киш Лорен, това е интересен вариант за предястие. Комбинира се добре със свежа зелена салатка, рукола и чаша добре охладено бяло вино.
 
Да запрятаме ръкавите и да готвим заедно Smile
 
Ако нещо не е ясно - питайте! Обичам да ми задават въпроси и колко по-сложни са те, толкова по-добре. Вълнуващи, търсещи, дразнещи небцето въпроси - очаквам ги

Продукти
За тестото:
225 г бяло брашно
125 г студено, нарязано на кубчета масло
3 суп. л. студена вода
За плънката:
2 яйца
350 г свежи аспержи, с отстранени краища по дръжките
1 ч.л. зехтин
връзка зелен лук, ситно нарязан
шепа свежи листа от мента, ситно нарязани
сол и черен пипер
125 г сирене Чедър
200 мл готварска течна сметана
щипка свежо настъргано индийско орехче
Порции
Порции: 
8 парчета
Време
приготвяне
15 минути
готвене
1 час
приготвяне и охлаждане на тестото
40 минути
Приготвяне
За да се получи сочна и вкусна тарта е много важно как подбирате продуктите. В случая използвам зелени аспержи, които са крехки. По магазините понякога залежават, затова гледайте върховете им да не са увехнали и да не се ронят. По това ще ги познаете.
Пригответе тестото предварително - около 30 минути по-рано. В дълбока купа сипете брашното, добавете кубчетата студено масло и започнете да месите добре с ръце. Можете да използвате и кухненски робот, миксер или друго, но бъркалката с която обработвате тестото трябва да е за тесто, а не обикновената за разбиване на жълтъци. Добавете 3 суп. лъжици студена вода и продължете да месите. Ще се получи добре оформена еднородна маслена смес, която увийте във фолио и охладете за 30 минути в хладилника.
Махнете фолиото, набрашнете плотът и разточете около 5 мм кора от масленото тесто. С помощта на точилката преместете кората върху формата за печене, отстранете ненужните краища, притеснете в ъглите с пръсти. Надупчете леко с вилица. Загрейте фурната на 200 С и запечете кората леко за около 5 минути. През това време пригответе плънката.
Сложете на котлона тенджера с вода на висока температура до кипене. Бланширайте аспержитеза около 2-3 минути, за да променят цвета си, но внимавайте да не ги преварите. Отцедете и ги охладете под течаща вода. Сложете в тиган зехтина, загрейте го на котлона и добавете връзката зелен лук. Свалете от котлона.
Извадете тавичката от фурната, поръсете на дъното на кората зеленият лук, сложете аспержите, ментата, солта и черният пипер. Настържете сиренето Чедър и го сложете отгоре като го разпределите равномерно. Смесете сметаната и двете яйца, заедно с индийското орехче. Разбъркайте добре. Изсипете сместа отгоре и печете на 180 С за около 30-40 минути, докато се зачерви добре. Оставете да се охлади за около10 минути преди сервиране. Сервирайте със салата от домати.

Да ви е сладко!
 
Адаптирано от: Cook Express Book - editor Heather Whinney

by admin at May 15, 2012 08:00 PM

Colorful Place

Самооценката




Самооценката е важна част от т.нар. Аз-концепция на личността. Описва се най-често с това как  възприемаме себе си, начинът, по който се оценяваме; представата ни за това какви способности притежаваме; как може да влияем върху социалната среда и пр. Оценката за нас самите зависи до голяма степен от оценката на другите, от това как ние се виждаме и в техните очи. Важно е да имаме реална представа за собствените си способности, това не само влияе на общуването ни с другите, а също така се отразява на самочувствието ни, което неминуемо се изгражда още в ранна детска възраст. 
Сигурно си спомняте годините, когато сте били ученици и как сте се чувствали сред връстниците си. Детството е период, в който всеки изгражда личността си. Най-голямо влияние оказват семейната, училищната и социалната среда. Първите примери пред нас са тези на родителите и на учителите. Начинът, по който се отнасят с нас възрастните, докато сме в най-крехката възраст, оказва решаващо влияние върху самочувствието и самоуважението ни. Хората, които имат ниско ниво на самооценка, се стремят да избягват провалите и те често се чувстват застрашени, неуверени и смятат, че не могат да се справят с предизвикателствата на живота. Обратно на тях, хората, които имат високо ниво на самооценка, са със силен стремеж към демонстриране на компетентност, способност и смятат себе си за можещи и справящи се. Когато някой има нестабилна (колебаеща) самооценка за себе си, той често създава препятствия с цел да не достигне конкретно постижение. Така се опитва да се самооправдае, за да не се изложи и това да не повлияе допълнително на самочувствието му. 
Любовта на родителите, вниманието, приемането, доверието, свободата - всичко е от решаващо значение за едно дете. Ако то се чувства желано, разбирано и обичано, това влияе и на самооценката му. 
Дори в зряла възраст ние се стремим непрекъснато към одобрението на другите хора. За нас това е от голямо значение. При една неувереност и плахост в общуването, способността да се адаптираме към социалната среда намалява. Всеки, който се чувства отхвърлен и нежелан, изгражда ниска самооценка, има ниско самочувствие и все по-трудно се справя с препятствията в живота си, не може да се адаптира и не може да достигне до някакво постижение.
Сравняването с другите хора е от особено значение за опознаването на себе си и формирането на самооценката. Като че ли хората имат вродена потребност да сравняват и оценяват способностите си. Разбира се, когато става въпрос за сравнение, винаги човек се спира на онзи, който е най-близко до него като личност.

Ето защо е важно да бъдем позитивни в общуването си с другите, да ги подпомагаме и да ги насърчаваме, защото всеки един от нас притежава определен потенциал, който може да се разгърне, ако бъдем обичани, приемани и уважавани.

by Дани (noreply@blogger.com) at May 15, 2012 07:53 PM

Жюстин Томс

покана за родители на бъдещи четящи деца

от Детски отдел на Столична библиотека

“На 17 май от 18.00 ч в Детско-юношеския отдел на Столична библиотека, пл. Славейков №4А ще се състой „Вечер на родителите”. Каним всички, които все още не са открили библиотека за своите деца, както и тези които ползват нашите услуги да ни гостуват. В неформална обстановка ще се опитаме заедно – родители, психолози и библиотекари да поговорим за ролята на четенето в личностното развитие и за библиотеката като място, където този процес може да се случи. Едновременно с това ще попитаме родителите какво би ги накарало да заведат детето си в библиотеката, за това какво очакват да предлага тя като услуги и дейности. Ще ги запознаем с германската програма „Старт в четенето – три крайъгълни камъка за четенето”.”

by Justine at May 15, 2012 02:40 PM

Кутия за бижута

Swarovski - Лято 2012


  

Дойде време да ви представим и лятната колекция на Сваровски за 2012. Блясък, ярки цветове, закачлви вислулки и класически шик за мъжете - това са основните черти на новите предложения бижута Сваровски.



Ето и някои от моите фаворите, а вие какво бихте избрали?





by Елена (noreply@blogger.com) at May 15, 2012 02:35 PM

79 Ideas

Summer House in Sicily, Italy ♥ Лятна вила в Сицилия


Oh, please, please let me introduce you stunning summer villa in Sicily – the largest Italian island. It is captured by the camera of the talented photographer Adriano Bacchela and has so many things that I love. Starting with the colorful details, the delicate and very feminine bedrooms, vintage items, gorgeous tile mosaic and last but not least – the stunning view. Just magnificent!









Ох, нека нека да ви представя една изключителна лятна вила в Сицилия. Тя е заснета от камерата на изключителния фотограф Adriano Bacchela и има толкова много неща, които харесвам. Нека само да отбележим цветните детайли - стол или шкаф боядисани в жълто или синьо, нежна и много женствена спалня, много винтидж предмети, интересни керамични мозайки и не на последно място - прекрасна гледка. Чудесно нали? 



by Radostina ♥ 79ideas.org ♥ (noreply@blogger.com) at May 15, 2012 12:25 PM

simply dikka.

шит хапънс

За толкова хубави неща исках да пиша днес, и толкова приятно ми беше като цяло, че направо ми е жал. Не че беше приятно, а задето все се намира кой и какво да го развали. Не мога да съм от хората, които казват "майната му" на дреболиите и се връщат към очарователния момент с усмивките. Почти се мразя за това, обаче не успях да се науча.

Но така. Да пробваме.

Дума ки.
Катарзис.
Минало-свършено.
Рисувам, лекувам се, почти съм добре.
Реших как да завърша 'трилогията' ако изобщо така се говори за картини.
Реших как да я завърша така, че да спре да ме боли поне по един параграф и чак сега осъзнах какво всъщност рисувам и че наистина има смисъл.

Ми да. Това беше. Обаче беше по-хубаво, караше ме да се усмихвам повече и изобщо бях на върха на връхчето на девети облак, ама на, с ударение на "а". Замина си и отплава надалеч.

Здравей, Дали. Довиждане. 

by dikka (noreply@blogger.com) at May 15, 2012 12:14 PM

MamaMemi

Къща на село 1


Част 1: Как въобще ни хрумна?


В началото всичко започна приказно – чрез един сън, упорито явяващ се на мъжа ми. Сън за бабината му селска къща, окъпана в слънце, за големите, отрупани с плод градини, за плитките с лук и коритата със стар боб... За безгрижните му дълги лета, прекарани с още двайсетина деца в околностите на селото, за безкрайните им приключения. За гръмкото му според мен твърдение, че тези лета са го формирали като личност... Е, кой не иска да даде това и на своите деца?!

А сега да се върнем в реалността – ние сме семейство с две деца, винаги живяло в града. Едното ходи на детска градина, другото на училище, бащата на работа и само аз – майката – имам известна свобода. /Колко голяма е тя може да ви каже само майка на две малки деца;)/

Та, този сън продължаваше да се явява на мъжа ми периодично, той ми го споделяше, наред със задълбочаващото се усещане, че една къща на село би била, освен пристан от напрегнатия градски живот, и инвестиция в здравословното ни хранене чрез отглеждане на домашни зеленчуци и плодове. Също така трябваше да е по-далеч и по-високо от нашето нулево надморско равнище във Варна сега (не само заради въздуха, но и за всеки случай, нали:). Но, за да не ни е скучно и да имаме някаква връзка с мястото, щеше да е хубаво да имаме някакви познати в селото. Мое изискване също беше наблизо да има вода. Да е хубаво, голямо и чисто село, доброто излъчване е задължително, а усещането ни там – много важно.

Всичко това ни се избистряше постепенно, в продължение на месеци, къде съзнателно, къде мечтателно, и така...

До момента, в който близки приятели ни поканиха в тяхното село Кюлевча, близо до Шумен, точно под изумителните, енергийни Мадарски скали! Само едно нощуване, само едно изкачване на високото, само един поглед към просторната равнина, осеяна с нивички, пътчета, жп линии и малкия, красив язовир на селото, само едно докосване до интригуващия обичай който се изкачи на скалите да прави пирамидки от камъчета, ни плениха. Само една нощ.


alt

Гледката от скалите над селото. Вляво се вижда язовира, в далечината е Шумен,  а вдясно - Мадарският конник


Вече знаехме, че това е нашето място и че това са нашите хора. Остана ни да чакаме съдбата и синхронността да свършат своята работа:)

Трябва да признаем, че те ни дадоха известно време да узреем съвсем за идеята. Помогнаха ни да сме убедителни пред родителите си, които ни бяха оставили малко апартаментче, че инвестицията в селска къща с голяма градина далеч надминава вземането на малък наем от тухлена кутийка в града. Накараха ни да проверяваме от време на време обявите за имоти в селото, за да попаднем на къщата, която ни остави с най-добро чувство засега. Помогнаха ни да проведем няколко разговора със сина на възрастните собственици и ни осигуриха спокойствието никой да не ни пипа къщата през зимата.

И така, дойде денят на срещата между нас и нея. Между нас и до този момент все още неясната мечта.


Следва продължение...


by mamamemi at May 15, 2012 12:09 PM

elmodovar pictures

„ДИРИГЕНТЪТ”- чудото на възможните покаяния

„ДИРИГЕНТЪТ”- чудото на възможните покаяния

Последната лента на Павел Лунгин* тръгна в руските киносалони на 29 март тази година. Не е случайно времето и съвпадането с Пасхалните чествания, защото „Диригентът” е филм за покаянието. Без да подценявам аудиторията ни, ми се иска да подчертая, че тази тематика вълнува Лунгин отдавна, а онези, които следят през годините работата му, ще се сетят за филмите му „Остров” и „Цар”.

И може би тук е мястото да споделя, че моята среща с творчеството на Лунгин се случи едва през 2006г. в гр. Ловеч. В града имаше седмица на православното кино, очаквах със скепсис „Остров”. Вероятно тогава съм си мислела, че да правиш филми, свързани с религията, е нещо като онези картинки, с които редовно бродещи евангелисти и мормони заливат Варна. Да, ама не, защото „Остров” се оказа сериозен филм, мистичен и някак си брутално откровен. Тук, за мой срам, за първи път се запознах с играта на Пьотър Мамонов, който пък през 2009 изпълни ролята на Иван Грозни в „Цар”, а „Цар” е Лебедовата песен на Олег Янковски, защото през 2009 актьорът напуска света на суетата и поема към други измерения.

От дебюта през 1990 на Лунгин с „Такси-блус” е изтекла тонове вода, но режиьорът продължава с тънък психологически щрих да прави кино, в което кожата ти настръхва.  Както в първата му работа, така и в последната, зрителят се сблъсква с личността на създаващия музика. И ако в „Такси-блус” личността на музиканта-джазмен Алекси се удря в разбитите идеали на съветското общество, то в „Диригентът” –  знаменитият диригент Петров трябва да преодолее егото си на баща-авторитет, за да направи жизнен избор.

Поводът да се създаде този филм е интригуващ. Съвременната сакрална оратория „Страсти Матфею” от руския епископ Иларион впечатлява режисьора и той взема решение да направи филм. Запознава се с автора на ораторията и му споделя, че под въздействие на музикалното поризведение ще напише сценарий, в който и самата музика ще присъства. Така се ражда „Диригентът”. Филмът започва с фрагмент от ораторията. Под звуците на „Евангелско блаженство” камерата запечатва небето над Йерусалим, после попада в тъмното, плъзга се по спящото тяло на диригента, чува се сигнал от факс. Следва новина-събитие, а после и други странни истории.

Снимачният екип попада в Йерусалим на Рождество. Оркестърът и хорът изпълняват без  помощта на фонограма произведението на епископ Иларион. Още по-любопитното е, че актьорите, които играят солистите в оркестъра пеят наистина своите партии.
В Йерусалим на гастрол пристига оркестъра на Петров, който изпълнява „Страсти Матфею”, но всъщност Петров попада в Йерусалим, защото трябва да погребе сина си. Младежът преди 10 години напуска дома, бащата-диригент отказва да му помага финансово. Непосредствено след поредния отказ да му съдейства с пари, идва и факсът от Йерусалим за самоубийството на Саша.

Докато сме свидетели на тази история, сценарият ни предлага още една съдба на музиканти - двама солисти, които са семейство, постоянно си играят на КОТКА И МИШКА. Ала (Инга Оболдина) е сопрано и следи своя съпруг Сергей-баритон в хора (Карен Бадалов). В самолета на път за Йерусалим Сергей се запознава с Олга (Даря Мароз) и двете й момчета. Инга забелязва този флирт, в Йерусалим намира начин да се срещне с Олга, като я моли да не продължава конкатките си със Сергей, защото „много са се объркали чувствата им, а трябва да сложи ред в отношенията си със Сергей”.

Диригентът се среща със съквартирантите на своя мъртъв син. Изпада в отрицание на съществуващото, дава им пари за погребението, изтръгва от ръцете им една от последните картини на сина-художник. И някъде на финала на неговия монолог, когато чуваме, че „ изкуството е тежка, мъчителна работа”, Диригентът осъзнава какво е пропуснал. По-късно ще прочете писмото на своя син и ще прости. Сопраното Ала ще прости на Олга по- късно, тенорът Евгений ще прости на Диригента също по-късно.
По-късно, когато един терорист-камикадзе ще се взриви насред пазара, а там ще са синовете на Олга, самата Олга и хиляди невинни жертви...

Латвийският актьор Владас Багдонас (любимецът на театралните режисьори Никрошус и Жолтак) играе изключително ролята на диригента. Докато усвои навиците на ръководител на оркестър, близо три месеца той наблюдава диригент в реални условия на работа. Изненадата настъпва, когато по време на снимки и самото изпълнение на кулминацията в ораторията, Лунгин го сюрпризира с факта, че трябва да дирижира оркестър и хор, които изпълняват на живо произведението.

Вярата в чудеса е възможна само тогава, когато тревогата отстъпи пред очакването. И както казва самият режисьор: „Моят филм не е нещо особено, приемете го с простодушие. Нужно е само да разтворите сърцата си...”
Както е май и с вярата в чудеса!

 * избрана филмография на Павел Лунгин като режисьор:
Такси-блюз”., „Луна-парк”, „Линия жизни”,” Свадьба”, „Олигарх”,”Дело о «Мёртвых душах»-сериал , „ Бедные родственники”, „Остров”, „Ветка сирени „ „Царь”,”Дирижёр”.
Награди (избрано):
„Такси-блус” : най-добра режисура- Кан.
Номинация на за «Златен глобус» в категория «
Номинация на премию «Сезар» в категории «Най-добър чуждоезичен филм
„Луна парк”- награда „Ника” 1992-за музика, награда „Златен Овен” за най- добър актьор на годината”
 „Остров”  2006 — награда „Ника” за най-добър филм на годината., най-добра главна мъжка роля (Пьотър Мамонов), най-добра второстепенна мъжка роля (Виктор Сухоруков), най-добра режисура и т.н.
„Цар” – 2009 – Награда „Ника” за най-добър актьор на Пьотър Мамонов.

„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2012 на Елица Матеева
(п.п. ако „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” са кинозаглавия, подходящи за поп-корн, то „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” не ти позволява да шумиш с пуканки в салона)


Една статия от: www.why42.info публикувана на 13.05.2012

by eli mateeva (noreply@blogger.com) at May 15, 2012 11:03 AM

Блогът на Деси Бошнакова - за по-добрата страна на нещата

The Power of X

Тази снимка показва истинското състояние на духа ми след TEDxSofia.
Някак си винаги се получава. Поне, където съм била.
Става така, че забравяш за всичко и оставаш с мечтите и идеите си.
Състояние на духа, което те кара да летиш.
Въпросът е как след този полет на душата и мислите
да не паднеш в калта на ежедневието.
Лично аз се опитвам да запазя силата на идеите
и споделените преживявания.
Споделяйки идеите си със съмишленици или сродни души
и търсейки по-добрата страна на нещата.
И планирайки нови TEDx събития.
Така че от нас зависи дали ще съхраним Силата на X
за ден, за два или за повече. А най-добре завинаги.
С пожелания за сбъдване на Х идеи
и среща с Хора, носещи вируса на Х.


Filed under: За душата, TED - Ideas worth spreading Tagged: Ideas worth spreading, TEDx, TEDxSofia, The power of X

by Dessi Boshnakova at May 15, 2012 10:12 AM

Позитивното - храна за душата

Ключът към мира и разбирателството в семейството - притча за тайната на семейното щастие

(International Day of Families)
Ключът към мира и разбирателството в семейството - притча за тайната на семейното щастие
В съседни домове живеели две различни семейства. Едните през цялото време се карали, а при другите винаги било тишина и взаимно разбирателство.
Веднъж, изгаряна от завист заради мира и хармонията у съседите, жената от първото семейство казала на съпруга си:
- Върви при комшиите и разбери, какво и как го правят, че у тях винаги всичко е добре...
Отишъл мъжът, скрил се зад храста до оградата на своите съседи и започнал да наблюдава от прозореца, какво се случва в дома им. И видял, че жената мие пода в коридора на къщата. Но нещо привлякло вниманието й и тя хвърлила парцала, зарязала работата си и се затичала към кухнята. През това време се прибрал съпругът. И когато отварял вратата, за да си влезе вкъщи, не забелязал кофата с вода на пода, закачил я и тя се съборила, а водата се разляла в антрето. Като чула шума, жената се върнала и виждайки какво се е случило, започнала да се извинява на съпруга си:
- Съжалявам, скъпи! Прости ми, аз съм виновна...
- Не, миличка, моя беше вината! Ти ми прости...
Разстроил се мъжът от чутото и видяното у своите съседи, навел глава и се върнал обратно вкъщи. А там жена му го чакала и още от вратата го запитала:
- Какво стана, видя ли нещо?
- Да... - унило отвърнал мъжът.
- И какво? – нетърпелива била жената да узнае, каква е тайната на семейното щастие.
- Всичко разбрах! – тъжно отвърнал мъжът. – У нас ВСИЧКИ СА ПРАВИ, а у тях ВСИЧКИ СА ВИНОВНИ...

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa


Виж още:
~ Съвременна семейна притча - история за лобовта и споделянето
~ Съгласие - притча за семейно щастие и разбирателство
~ Рецепта за щастлив дом и семейство

by Melisa (noreply@blogger.com) at May 15, 2012 08:24 AM