blogosfera.az-jenata.bg

Ето ме пак:) Тук съм си и както се казва - вкъщи си е най- добре. Има много какво да покажа, но шансът да се случи скоро е направо нищожен:) 25 МБ снимки не се разглеждат и обработват просто така. През последните няколко дни блекбърито ми не работеше и може би успях даже да си почина. Може би, защото липсата на имейли беше компенсирана от оттоци и болки в краката след 10 часови ежедневни маратони. Не знам колко километра навъртях за последните две седмици, обикаляйки из улиците на разни градове, но на моменти беше самоунищожително. Сега съм намислила една статия за градския туризъм, но всичко с времето си. В момента съм в режим презареждане на батериите и поста ще бъде доста по- кратък и прозаичен.
От известно време съм пристрастена към бухалчета. Във всякакви стилизирани варианти, които напоследък са толкова модерни.


Освен тази торта  (ще дам рецепта на края) имам и други изцепки на тази тема:)

Първата такава е от преди година, когато правих украшения за децата от Fimo (полимерна глина)


Доста са елементарни за изработване и не искат кой знае какви художествени умения. Оставайки на тема аксесоари, днес снабдих Мартина с една саморъчно направена значка.


За основа използвах плат, от крачолите на едни дънки, чиято съдба беше да станат на къси панталонки, след като на детето му умаляха. Върху тях апликирах бухалче, което изрязах от принта на парче плат и декорирах с дървено копче и листа от филц. Единствената инвестиция е закопчалката, която купих за крупната сума от 15 ст:)
Освен значка и медальонче, Мартина е горд собственик и на шапка бухал.


Това вече не е мое дело - оплете я кръстницата и. Дребната е просто влюбена в нея и с голям зор я изостави, когато се стопли времето.

От своя страна, аз също съм човек. Рискувайки да платя свърхбагаж, на връщане от Англия, натъпках куфара с всякакви платове, чинийки, камъчета и джунджурийки. Между тях се подвизаваше и ето тази еко- торба, която вече си е лично моя собственост.


Направо се влюбих в нея и затваряйки си очите за цената бях готова да я купя на мига. Драмата е, че действието се развива последния ден, точно преди тръгване, в който вече изчерпвахме кеша, а за всеобщ ужас ми блокираха кредитната карта. Мъжът на Лулу не издържа на влажния кравешки поглед и самоотвержено ми я купи. Теглили ли сте кеш от банкомат в чужбина?! Не си заслужава да изтеглиш само заради една  торбичка. С голяяяяяяяма мъка и прискърбие ми се наложи да намествам и останалата сума. Златничка ни излезе тази торба! Но пък сега, ако знаете какви неща имам за правене на какво ли не - от скрапбукинг та до пачуърк:) Разочарованието на живота ми е, че магазинът който упостоших заради едната торба, има онлайн версия, но не доставят до България. Сега си търся по- евтин вариант за доставка от повторно ходене до Brighton...

За десерт оставих тортата Бухалче, която правих за Криси. Същият мъник, който миналата година снабдих с тортата Кула.


Напоследък не ми остава почти никакво време. Много ми се искаше да направя тортата, но от друга страна този ангажимент пак съвпадна с някакво пътуване. Спрях се на любимата ми свободна интерпретация на Торта Медовик, в която сам направо влюбена напоследък:)


Удобното е, че самата торта без декорацията, става за не повече от 15 минути. Изхитрих се, да си купувам готови блатове за Медовик, които се продават в руските магазини (до мен има Березка).  За кремът ползвам Дулсе де лече, което или отново купувам готово от въпросния магазин във вид на консерва Сгушчонка, или си го правя аз, като варя по 5-6 консерви кондензирано мляко наведнъж. Мисля, че преди известно време давах начина на приготвяне на Дулсе де лече. Много е елементарно. Просто махате етикетите на няколко консерви подсладено кондензирано мляко. Слагате ги в дълбока тенджера и ги заливате с вода. НЕ ги отваряте. Варите на слаб огън около 3-3,5 часа. Оставяте да изстинат добре и вече имате карамелен крем. Може да ги съхранявате в шкафа доста дълго време да си ви винаги под ръка за извънредна ситуация.




Продукти за тортата

• 10 блата за торта Медовик - това са два пакета. Във всеки има по 5. На самата кутия пише, че са точно за такова нещо
• 1 кутия Сгушчонка
• 1,5 кутии маскарпоне
• 150 гр масло
• 100 гр орехи
• 2-3 с.л заквасена сметана 

Не добавям захар. Сгушчонката е достатъчно сладка.

 
Приготвяне

Сгушчонката и размекнатото масло се разбиват до кремообразна консистенция. Дори и маслото да е било прекалено студено и сместа да стои като пресечена, изобщо не е фатално. Добавя се маскарпонето и заквасената сметана и се разбърква, докато всичко се смеси добре.
Самата торта се сглобява, като всеки блат се маже с крема, поръсва се с орехи и се похлупва със следващия.
Ако украсявате тортата със захарен фондан, последния блат не се покрива с крем.
Тортата задължително трябва да престои 24 часа в хладилника, за да омекнат блатовете.




 

неотдавна попаднах на сайта design seeds, който се оказа истинска находка! всеки ден Джесика, авторът на проекта, публикува няколко комбинации от цветове, които могат да се използват като готова цветова схема от художници и дизайнери. цветовете са базирани на прекрасни фотографии. ето някои любими попадения: autumn color >> blooming red >> tea tones >>

Сладкиш от козунак и кайсии

Козуначен сладкиш

Искам да си съхраня и споделя една рецепта за сладкиш от изостанал козунак. Обикновено по Великден остават поне два козунака, които вече никой не иска де изяде и за да не се хвърлят правя вкусен сладкиш.

Какво да направим от изостанал козунак

Ето рецептата:

Дебело нарязаните козуначени филии

Сладкиша преди да се изпече

Докато вървят изходните нива......една игра, изработена от чешкото студио за уеб дизайн Аманита. Да, Questionaut е създадена за сайта на БиБиСи, но освен образователна, тя е красива, намислена. "Въздухът" от всеки верен отговор помага на геройчето да продължи нагоре с балона си в търсене на изгубената шапка на приятелката си, докато минава през странни небесни тела със скрити механизми за "отключване" на въпросите. Въздухът от сгрешените... просто добавя към атмосферата :)
Предизвиквам ви да накарате дървото от математическата планета да цъфне.
Междувременно може да проверите какво сте запомнили от нивото за трети клас (без да се излагате пред детето :)) и да изтриете лошия спомен за въпроси като "Какво е това, което ни заобикаля и не е направено от човек" (Изходно ниво по "Човек и природа", трети клас, примерен тест).
Благодарности на Емилия Славова, че сподели този линк!

По-миналата вечер десетки хиляди хора скърбиха заради фалшивата новина за кончината на Габриел Гарсия Маркес. Човекът е жив, но уви, не и здрав. Гневът срещу съчинителя на новината и нейните разпростространители утихна. Аз така и не видях проблем. Хубавото на лошото е, че други десетки хиляди за първи път разбраха за съществуването на Маркес. Няколко стотин от тях вече имат по-голям шанс да прочетат нещо от него. Всички останали могат да въздъхнат дълбоко и да се помолят така и да продължава.  Маркес е жив! Робин Гиб също!

Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го и му викат: - Зайо, ти що си без шапка бе? - и го съдрали от бой.  На другия ден отново го срещат, но този път заекът предвидливо си сложил шапка. - Зайо, ти що си със шапка, бе? - и пак го съдрали от бой.   Така няколко дена се гаврили, що си със шапка, що си без шапка и бой. По едно време им писнало и решили да сменят стратегията.

Чешкият език не е труден. Не и за българин, особено ако вече е учил някакъв чужд език. Живея в Чехия от десет години, девет от които говоря почти непрекъснато само чешки, тъй като партньорът ми е чех. Говоря свободно, единственото което до ден-днешен упорито бъркам са падежите, понеже – ами... падежи. Началото беше трудно. За разлика от повечето хора, които научили-ненаучили десетина думи

Продукти;
2 готови теста
1/2ч.ч. зехтин
500г коприва
1 връзка зелен лук
1ч.ч. натрошено сирене
2 яйца
щипка сол
няколко листа пресен джоджен

Приготвяне:
Копривата и джоджена се измиват листо по листо. Стръковете лук се почиства и измиват. Зелениите се режат на дребно. Взема се тиган. Наливат се 3с.л. зехтин. Съдът се поставя на включен котлон. Добавят се надребнените зелении и щипка сол. Запържват се за 5 минути. Продуктите се бъркат с дървена лъжица. След готовност съдът се оттегля. Към запържените зелении, се добавя сиренето и две разбити яйца. Отново се разбъркват съставките. Взема се тава за печене. Маже с мазнина. Тестата се мажат със зехтин. На дъното се разстила едното тесто. Част от него се качва по околния ръб. Разпределя се плънката. Другото тесто се разточва. С него се покрива плънката. По краищата се притиска, за да не излезе плънката. Отгоре се надупква с вилица. Маже се с мазнина. Пече се на умерена фурна 25- 30 минути. Оставя се да изстине. След това се реже на парчета.

is full of all kind of flowers. How pity I can't smell them.

/Un/fortunately I live just next to the Miss sixty outlet so I am hunting there very often and very often I find real treasures like this skirt for example. I am not a flower prints girl. I even said I would never put such but as we know: Never say never! Honestly, I was bravely resisting until I saw this skirt. Isn't it beautiful? Obviously every blogger sooner or later finds his/hers flower print

Like all of you I am shopping at Zara, Mango, H&M and all the other mass production brands but their prints are very popular and I feel like wearing an uniform. Here is the example of one of my favourite tribal print pants from ZARA. All the bloggers have them. Sometimes is inevitable. As I am feeling responsible in front of you – my readers, I would like you to be inspired and to see different things when you visit Egosiastic. So I am trying to be more careful with the prints and the shopping in general. This is another reason to love this skirt – I am sure we are few to wear it.

 

Моята тайна градина

е пълна с всякакви цветя! Почти като истински са, само дето не миришат.

За щастие или нещастие /зависи от гледаната точка/ живея близо до аутлета на Miss Sixty и често ловувам там. Много често се натъквам на истински находки като тази пола например. Красива е, нали? Както веднъж ви споменах не съм голям фен на принтовете с цветя, даже се бях зарекла, че никога няма да сложа, но нали знаете: Никога не казвайте никога…Всъщност доста добре устоявах до преди няколко дни. Но явно всеки блогър рано или късно намира своя принт на цветя. Това е моят.

Като всички вас и аз пазарувам в ZARA, Mango, H&M и други големи вериги за масова мода, но техните принтове са доста разпознаваеми и популярни и се чувствам малко или много сякаш нося униформа. Ето случая с тези любими мои панталони на ZARA например. Всички блогъри ги имат, въпреки, че на улицата малцина са смелите. Неизбежно е да си паднем по едни и същи неща понякога. И все пак аз се чувствам отговорна пред вас, читателите на Егосиастик, иска ми се когато посещавате блога да се чувствате вдъхновени и да виждате различни неща.Та гледам да съм по-внимателна с принтовете и шопинга като цяло. Ето още една причина да обичам новата си пола на цветя.

skirt Miss Sixty

 

 

И така – приятелката ми Валерия изтегли голям кредит и отвори едно прекрасно заведение тук, до нас.
Заведението е невероятно – вчера го видях – дала е всичко от себе си. Голямо е – само градината му е 140 квадрата.
Но не това е важното за мен, а друго, което също видях и знаех, защото я познавам.
Решавайки се на тази крачка, тя всъщност направи много повече. Осигури работа и доходи не само на себе си. Тя даде сигурност на майка си, на сестра си, на двамата си племенници – момчета, току-що завършили училище и нямащи финансова възможност да учат, ако не работят. Даде сигурност на свои приятели – също нуждаещи се в този момент.
Самата Валерия изглежда силна и уверена, но малко хора знаят как всъщност се чувства отвътре. В последните години бяхме доста време заедно, залутани в разни начинания. Преди заведението тя опита и друга дейност, която не потръгна.
Влязох вчера там – видях момчетата – нейните племенници, които познавам от деца – горди и прилежни зад бара. Мият вази, подреждат саксии, гледат я в устата в очакване на следващата задача.
Стана ми много хубаво. И знам, че всичко това трябва да е така. Че Валерия тепърва ще дава сигурност и на други хора край себе си. Нещо, което цял живот е правила…
И защо съм сигурна, че всичко ще е наред ли? Защото Валерия е такъв човек – човек, който дава.
А когато си човек, който може да дава, когато мислиш повече за това какво можеш ти да направиш за другите, какво можеш ти да им дадеш, когато надскочиш егото си да искаш и да смяташ, че някой ти е длъжен, и започнеш истински да даваш, тогава се случват чудеса. Тогава със сигурност всичко започва да бъде наред…

Filed under: дневник Tagged: Диана Павлова

през нощта вземам решения а на сутринта противоположното мнение ми бие шамари аз ли ти липсвах или  вниманието ми? когато акцентът си ти а аз - моливник бликвам проза съм прозирам спихваш проза си позираш

• Карамел с тюркоаз - от The Sartorialist

• Джин-тоник с киви, мента и лимон - !!!

{източник}

• Рециклиране на старо колело и използването му в ... банята - от OnHomeDesign

• Снимки от семейния албум 

… или да поканим хубавото време отново да се върне…. Имате нужда от 7 различни цвята ленти от...

Bruxelles, Brussel, Brüssel

Колкото повече нараства денят и сме по-близо до лятото и слънчевите месеци, толкова по-малко се задържаме у дома и в кухнята.
Ето, съдя и по себе си. Не мога да се нарадвам на свежите и крехки салатки, които мога да ги хапвам и за обяд и за вечеря, дори и между храненията. Ето защо и напоследък съм занимарила блогът и трудно се добирам до компютър, време и кухня, за да ви представя някоя интересна рецепта.
Истината е, че съм и на ограничаване на храната с цел намаляване на теглото и основно у нас се готви риба + салата. Та, затова ме нямаше толкова време.
Освен да започна да приготвям сладкиши, които да продавам в блога, за да трупам съдържание
За рецептата мога да споделя, че като вкус тартата е лека. Аспержите придават интересен и необикновен вкус. За любителите на месото - ще ги разочаровам, тъй като в рецептата то липсва.
Но пък за тези, които искат по-нестандартни изкушения извън рамките на добре познатия киш Лорен, това е интересен вариант за предястие. Комбинира се добре със свежа зелена салатка, рукола и чаша добре охладено бяло вино.
 
Да запрятаме ръкавите и да готвим заедно
 
Ако нещо не е ясно - питайте! Обичам да ми задават въпроси и колко по-сложни са те, толкова по-добре. Вълнуващи, търсещи, дразнещи небцето въпроси - очаквам ги

Продукти

За тестото:

225 г бяло брашно

125 г студено, нарязано на кубчета масло

3 суп. л. студена вода

За плънката:

2 яйца

350 г свежи аспержи, с отстранени краища по дръжките

1 ч.л. зехтин

връзка зелен лук, ситно нарязан

шепа свежи листа от мента, ситно нарязани

сол и черен пипер

125 г сирене Чедър

200 мл готварска течна сметана

щипка свежо настъргано индийско орехче

Порции

Порции: 

8 парчета

Време

приготвяне

15 минути

готвене

1 час

приготвяне и охлаждане на тестото

40 минути

Приготвяне

За да се получи сочна и вкусна тарта е много важно как подбирате продуктите. В случая използвам зелени аспержи, които са крехки. По магазините понякога залежават, затова гледайте върховете им да не са увехнали и да не се ронят. По това ще ги познаете.

Пригответе тестото предварително - около 30 минути по-рано. В дълбока купа сипете брашното, добавете кубчетата студено масло и започнете да месите добре с ръце. Можете да използвате и кухненски робот, миксер или друго, но бъркалката с която обработвате тестото трябва да е за тесто, а не обикновената за разбиване на жълтъци. Добавете 3 суп. лъжици студена вода и продължете да месите. Ще се получи добре оформена еднородна маслена смес, която увийте във фолио и охладете за 30 минути в хладилника.

Махнете фолиото, набрашнете плотът и разточете около 5 мм кора от масленото тесто. С помощта на точилката преместете кората върху формата за печене, отстранете ненужните краища, притеснете в ъглите с пръсти. Надупчете леко с вилица. Загрейте фурната на 200 С и запечете кората леко за около 5 минути. През това време пригответе плънката.

Сложете на котлона тенджера с вода на висока температура до кипене. Бланширайте аспержитеза около 2-3 минути, за да променят цвета си, но внимавайте да не ги преварите. Отцедете и ги охладете под течаща вода. Сложете в тиган зехтина, загрейте го на котлона и добавете връзката зелен лук. Свалете от котлона.

Извадете тавичката от фурната, поръсете на дъното на кората зеленият лук, сложете аспержите, ментата, солта и черният пипер. Настържете сиренето Чедър и го сложете отгоре като го разпределите равномерно. Смесете сметаната и двете яйца, заедно с индийското орехче. Разбъркайте добре. Изсипете сместа отгоре и печете на 180 С за около 30-40 минути, докато се зачерви добре. Оставете да се охлади за около10 минути преди сервиране. Сервирайте със салата от домати.

от Детски отдел на Столична библиотека

“На 17 май от 18.00 ч в Детско-юношеския отдел на Столична библиотека, пл. Славейков №4А ще се състой „Вечер на родителите”. Каним всички, които все още не са открили библиотека за своите деца, както и тези които ползват нашите услуги да ни гостуват. В неформална обстановка ще се опитаме заедно – родители, психолози и библиотекари да поговорим за ролята на четенето в личностното развитие и за библиотеката като място, където този процес може да се случи. Едновременно с това ще попитаме родителите какво би ги накарало да заведат детето си в библиотеката, за това какво очакват да предлага тя като услуги и дейности. Ще ги запознаем с германската програма „Старт в четенето – три крайъгълни камъка за четенето”.”

За толкова хубави неща исках да пиша днес, и толкова приятно ми беше като цяло, че направо ми е жал. Не че беше приятно, а задето все се намира кой и какво да го развали. Не мога да съм от хората, които казват "майната му" на дреболиите и се връщат към очарователния момент с усмивките. Почти се мразя за това, обаче не успях да се науча.

Но така. Да пробваме.

Дума ки.
Катарзис.
Минало-свършено.
Рисувам, лекувам се, почти съм добре.
Реших как да завърша 'трилогията' ако изобщо така се говори за картини.
Реших как да я завърша така, че да спре да ме боли поне по един параграф и чак сега осъзнах какво всъщност рисувам и че наистина има смисъл.

Ми да. Това беше. Обаче беше по-хубаво, караше ме да се усмихвам повече и изобщо бях на върха на връхчето на девети облак, ама на, с ударение на "а". Замина си и отплава надалеч.

Здравей, Дали. Довиждане. 

Част 1: Как въобще ни хрумна?

В началото всичко започна приказно – чрез един сън, упорито явяващ се на мъжа ми. Сън за бабината му селска къща, окъпана в слънце, за големите, отрупани с плод градини, за плитките с лук и коритата със стар боб... За безгрижните му дълги лета, прекарани с още двайсетина деца в околностите на селото, за безкрайните им приключения. За гръмкото му според мен твърдение, че тези лета са го формирали като личност... Е, кой не иска да даде това и на своите деца?!

А сега да се върнем в реалността – ние сме семейство с две деца, винаги живяло в града. Едното ходи на детска градина, другото на училище, бащата на работа и само аз – майката – имам известна свобода. /Колко голяма е тя може да ви каже само майка на две малки деца;)/

Та, този сън продължаваше да се явява на мъжа ми периодично, той ми го споделяше, наред със задълбочаващото се усещане, че една къща на село би била, освен пристан от напрегнатия градски живот, и инвестиция в здравословното ни хранене чрез отглеждане на домашни зеленчуци и плодове. Също така трябваше да е по-далеч и по-високо от нашето нулево надморско равнище във Варна сега (не само заради въздуха, но и за всеки случай, нали:). Но, за да не ни е скучно и да имаме някаква връзка с мястото, щеше да е хубаво да имаме някакви познати в селото. Мое изискване също беше наблизо да има вода. Да е хубаво, голямо и чисто село, доброто излъчване е задължително, а усещането ни там – много важно.

Всичко това ни се избистряше постепенно, в продължение на месеци, къде съзнателно, къде мечтателно, и така...

До момента, в който близки приятели ни поканиха в тяхното село Кюлевча, близо до Шумен, точно под изумителните, енергийни Мадарски скали! Само едно нощуване, само едно изкачване на високото, само един поглед към просторната равнина, осеяна с нивички, пътчета, жп линии и малкия, красив язовир на селото, само едно докосване до интригуващия обичай който се изкачи на скалите да прави пирамидки от камъчета, ни плениха. Само една нощ.

Гледката от скалите над селото. Вляво се вижда язовира, в далечината е Шумен,  а вдясно - Мадарският конник

Вече знаехме, че това е нашето място и че това са нашите хора. Остана ни да чакаме съдбата и синхронността да свършат своята работа:)

Трябва да признаем, че те ни дадоха известно време да узреем съвсем за идеята. Помогнаха ни да сме убедителни пред родителите си, които ни бяха оставили малко апартаментче, че инвестицията в селска къща с голяма градина далеч надминава вземането на малък наем от тухлена кутийка в града. Накараха ни да проверяваме от време на време обявите за имоти в селото, за да попаднем на къщата, която ни остави с най-добро чувство засега. Помогнаха ни да проведем няколко разговора със сина на възрастните собственици и ни осигуриха спокойствието никой да не ни пипа къщата през зимата.

И така, дойде денят на срещата между нас и нея. Между нас и до този момент все още неясната мечта.

Следва продължение...

„ДИРИГЕНТЪТ”- чудото на възможните покаяния

Последната лента на Павел Лунгин* тръгна в руските киносалони на 29 март тази година. Не е случайно времето и съвпадането с Пасхалните чествания, защото „Диригентът” е филм за покаянието. Без да подценявам аудиторията ни, ми се иска да подчертая, че тази тематика вълнува Лунгин отдавна, а онези, които следят през годините работата му, ще се сетят за филмите му „Остров” и „Цар”.

И може би тук е мястото да споделя, че моята среща с творчеството на Лунгин се случи едва през 2006г. в гр. Ловеч. В града имаше седмица на православното кино, очаквах със скепсис „Остров”. Вероятно тогава съм си мислела, че да правиш филми, свързани с религията, е нещо като онези картинки, с които редовно бродещи евангелисти и мормони заливат Варна. Да, ама не, защото „Остров” се оказа сериозен филм, мистичен и някак си брутално откровен. Тук, за мой срам, за първи път се запознах с играта на Пьотър Мамонов, който пък през 2009 изпълни ролята на Иван Грозни в „Цар”, а „Цар” е Лебедовата песен на Олег Янковски, защото през 2009 актьорът напуска света на суетата и поема към други измерения.

От дебюта през 1990 на Лунгин с „Такси-блус” е изтекла тонове вода, но режиьорът продължава с тънък психологически щрих да прави кино, в което кожата ти настръхва.  Както в първата му работа, така и в последната, зрителят се сблъсква с личността на създаващия музика. И ако в „Такси-блус” личността на музиканта-джазмен Алекси се удря в разбитите идеали на съветското общество, то в „Диригентът” –  знаменитият диригент Петров трябва да преодолее егото си на баща-авторитет, за да направи жизнен избор.

Поводът да се създаде този филм е интригуващ. Съвременната сакрална оратория „Страсти Матфею” от руския епископ Иларион впечатлява режисьора и той взема решение да направи филм. Запознава се с автора на ораторията и му споделя, че под въздействие на музикалното поризведение ще напише сценарий, в който и самата музика ще присъства. Така се ражда „Диригентът”. Филмът започва с фрагмент от ораторията. Под звуците на „Евангелско блаженство” камерата запечатва небето над Йерусалим, после попада в тъмното, плъзга се по спящото тяло на диригента, чува се сигнал от факс. Следва новина-събитие, а после и други странни истории.

Снимачният екип попада в Йерусалим на Рождество. Оркестърът и хорът изпълняват без  помощта на фонограма произведението на епископ Иларион. Още по-любопитното е, че актьорите, които играят солистите в оркестъра пеят наистина своите партии.
В Йерусалим на гастрол пристига оркестъра на Петров, който изпълнява „Страсти Матфею”, но всъщност Петров попада в Йерусалим, защото трябва да погребе сина си. Младежът преди 10 години напуска дома, бащата-диригент отказва да му помага финансово. Непосредствено след поредния отказ да му съдейства с пари, идва и факсът от Йерусалим за самоубийството на Саша.

Докато сме свидетели на тази история, сценарият ни предлага още една съдба на музиканти - двама солисти, които са семейство, постоянно си играят на КОТКА И МИШКА. Ала (Инга Оболдина) е сопрано и следи своя съпруг Сергей-баритон в хора (Карен Бадалов). В самолета на път за Йерусалим Сергей се запознава с Олга (Даря Мароз) и двете й момчета. Инга забелязва този флирт, в Йерусалим намира начин да се срещне с Олга, като я моли да не продължава конкатките си със Сергей, защото „много са се объркали чувствата им, а трябва да сложи ред в отношенията си със Сергей”.

Диригентът се среща със съквартирантите на своя мъртъв син. Изпада в отрицание на съществуващото, дава им пари за погребението, изтръгва от ръцете им една от последните картини на сина-художник. И някъде на финала на неговия монолог, когато чуваме, че „ изкуството е тежка, мъчителна работа”, Диригентът осъзнава какво е пропуснал. По-късно ще прочете писмото на своя син и ще прости. Сопраното Ала ще прости на Олга по- късно, тенорът Евгений ще прости на Диригента също по-късно.
По-късно, когато един терорист-камикадзе ще се взриви насред пазара, а там ще са синовете на Олга, самата Олга и хиляди невинни жертви...

Латвийският актьор Владас Багдонас (любимецът на театралните режисьори Никрошус и Жолтак) играе изключително ролята на диригента. Докато усвои навиците на ръководител на оркестър, близо три месеца той наблюдава диригент в реални условия на работа. Изненадата настъпва, когато по време на снимки и самото изпълнение на кулминацията в ораторията, Лунгин го сюрпризира с факта, че трябва да дирижира оркестър и хор, които изпълняват на живо произведението.

Вярата в чудеса е възможна само тогава, когато тревогата отстъпи пред очакването. И както казва самият режисьор: „Моят филм не е нещо особено, приемете го с простодушие. Нужно е само да разтворите сърцата си...”
Както е май и с вярата в чудеса!

 * избрана филмография на Павел Лунгин като режисьор:
„Такси-блюз”., „Луна-парк”, „Линия жизни”,” Свадьба”, „Олигарх”,”Дело о «Мёртвых душах»-сериал , „ Бедные родственники”, „Остров”, „Ветка сирени „ „Царь”,”Дирижёр”.
Награди (избрано):
„Такси-блус” : най-добра режисура- Кан.
Номинация на за «Златен глобус» в категория «
Номинация на премию «Сезар» в категории «Най-добър чуждоезичен филм
„Луна парк”- награда „Ника” 1992-за музика, награда „Златен Овен” за най- добър актьор на годината”
 „Остров”  2006 — награда „Ника” за най-добър филм на годината., най-добра главна мъжка роля (Пьотър Мамонов), най-добра второстепенна мъжка роля (Виктор Сухоруков), най-добра режисура и т.н.
„Цар” – 2009 – Награда „Ника” за най-добър актьор на Пьотър Мамонов.

„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2012 на Елица Матеева
(п.п. ако „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” са кинозаглавия, подходящи за поп-корн, то „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” не ти позволява да шумиш с пуканки в салона)

Една статия от: www.why42.info публикувана на 13.05.2012

Тази снимка показва истинското състояние на духа ми след TEDxSofia.
Някак си винаги се получава. Поне, където съм била.
Става така, че забравяш за всичко и оставаш с мечтите и идеите си.
Състояние на духа, което те кара да летиш.
Въпросът е как след този полет на душата и мислите
да не паднеш в калта на ежедневието.
Лично аз се опитвам да запазя силата на идеите
и споделените преживявания.
Споделяйки идеите си със съмишленици или сродни души
и търсейки по-добрата страна на нещата.
И планирайки нови TEDx събития.
Така че от нас зависи дали ще съхраним Силата на X
за ден, за два или за повече. А най-добре завинаги.
С пожелания за сбъдване на Х идеи
и среща с Хора, носещи вируса на Х.

Filed under: За душата, TED - Ideas worth spreading Tagged: Ideas worth spreading, TEDx, TEDxSofia, The power of X

(International Day of Families)

Ключът към мира и разбирателството в семейството - притча за тайната на семейното щастие

В съседни домове живеели две различни семейства. Едните през цялото време се карали, а при другите винаги било тишина и взаимно разбирателство.
Веднъж, изгаряна от завист заради мира и хармонията у съседите, жената от първото семейство казала на съпруга си:
- Върви при комшиите и разбери, какво и как го правят, че у тях винаги всичко е добре...
Отишъл мъжът, скрил се зад храста до оградата на своите съседи и започнал да наблюдава от прозореца, какво се случва в дома им. И видял, че жената мие пода в коридора на къщата. Но нещо привлякло вниманието й и тя хвърлила парцала, зарязала работата си и се затичала към кухнята. През това време се прибрал съпругът. И когато отварял вратата, за да си влезе вкъщи, не забелязал кофата с вода на пода, закачил я и тя се съборила, а водата се разляла в антрето. Като чула шума, жената се върнала и виждайки какво се е случило, започнала да се извинява на съпруга си:
- Съжалявам, скъпи! Прости ми, аз съм виновна...
- Не, миличка, моя беше вината! Ти ми прости...
Разстроил се мъжът от чутото и видяното у своите съседи, навел глава и се върнал обратно вкъщи. А там жена му го чакала и още от вратата го запитала:
- Какво стана, видя ли нещо?
- Да... - унило отвърнал мъжът.
- И какво? – нетърпелива била жената да узнае, каква е тайната на семейното щастие.
- Всичко разбрах! – тъжно отвърнал мъжът. – У нас ВСИЧКИ СА ПРАВИ, а у тях ВСИЧКИ СА ВИНОВНИ...

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Виж още:
~ Съвременна семейна притча - история за лобовта и споделянето
~ Съгласие - притча за семейно щастие и разбирателство
~ Рецепта за щастлив дом и семейство