blogosfera.az-jenata.com


May 09, 2008

Листчето на Нела Калова

И това се чете


... в някои големи градове на родната страна. Ха сега да видим, можете ли позна отде го намерих! Мм?

by kenkal (noreply@blogger.com) at May 09, 2008 09:27 PM

Жюстин Томс

шоу такси за мерси

надписите на таксито са смешни

част от надписите по това такси са:
шоу такси за мерси
с мен е лесно
не съм много добре, но това ми помага

искам да ви направя щастливи!
никой да не се противи дори и за миг

да събудим топлината
един към друг

леко баце

на вратата пише:
ооох, как ме боли!
не ми говори!
леко ме затвори,
леко маце
леко баце, леко!

by Justine at May 09, 2008 08:22 PM

тройна подкрепа на площад Гарибалди днес

1. лъскавата сграда на КТ Подкрепа - на заден фон
2. клошар търси подкрепа в кофите за боклук
3. на преден план два счупени стола, намерили естествена подкрепа в битуването си, дори има опит за хармония в отношенията им

снимка от днес, площад Гарибалди, София

by Justine at May 09, 2008 08:01 PM

LeeNeeAnn

Ключ за Щастие #3: Чувствайте!

„Мисля значи Съществувам!”

А дали е така? А ако това не е вярно? Ако това е само едно красиво изречение? Цветята не мислят, но съществуват, нали? Когато спите не мислите, но пак съществувате, нали? Като вдишвате, казвате ли си „сега дишам” - не, но съществувате и без да се замисляте за дишане и  кръвообращение, нали? Като спрете да мислите, умирате ли? Едва ли - ако беше така щяхме да сме заобиколени от трупове ;), като се има предвид колко немислещи хора срещаме всеки ден ;)

Това беше казано на шега. Почти.

Винаги съм твърдяла, че Мисълта може всичко и че всичко на този свят - и хубаво и лошо, тръгва от Мисълта. И сега няма да отричам това твърдение, само ще му добавя нюанс и ще му понашаря премяната малко. Ще му добавя нюансът, който придават чувствата.

Какво влагам в думата „Чувства”? Чувство - това е вътрешното ни, истинското Аз, това е интуицията, предчувствията, усещанията, това е нещото, което те кара да хукнеш бос посред нощ да береш цветя по поляните, това е спонтанността, това е онази детска неразумност, чиято липса прикриваме с Разума на порасналия човек. В чувствата, в усещанията, които се таят във вас, се крие причината за всички онези спонтанни пориви, които не можем да обясним, оттам идват налудничавите идеи и неразумните постъпки, оттам идват и странните предчувствия. Там някъде се крие и интуицията, която много от нас са затворили зад яки мислени решетки и никога не пускат навън, освен ако няма разумна причина да го направят.

Линията между Мисълта и Чувствата е толкова тънка, че хората в повечето случаи не я забелязват. Някои пък я виждат, но умело се преструват, защото така им е по-удобно в момента: те се страхуват да признаят и приемат чувствата си (за това - по-нататък).

Във всеки от нас невидимо съжителстват Мисъл и Чувство. Съжителстват си и си правят каквото си поискат. За да се научим да ги управляваме, обаче, първо трябва да се научим да ги разграничаваме. Защо се налага да ги управляваме ли? За да не оставим чувствата си в капана на собствените си мисли.

Мислите - това е Разумът - нещо, което се влияе от комуникацията с външния свят, нещо, което пречупва информацията и търси „разумно” обяснение за всяко нещо наоколо. Разумът е едно от най-силните познати оръжия. Но мисля, че Чувствата с малко го „бият” и просто доказателство за това е, че често пъти Разумът се опитва да отрече съществуването на Чувствата.

Трябва да се научим да владеем и управляваме Мислите си, за да постигаме всичко с лекота. Мислите ни са тези, които избират Пътя и ни водят по него. Но трябва да ги овладеем добре и по друга причина - за да се научим да ги изключваме и да оставаме насаме с истинското си Аз - това, което се опитва да се наслаждава на природата, докато ние сме потънали в мисли за предстоящи ангажименти, това, което се опитва да обича заради самата обич, докато ние сме заети да търсим „разумно” обяснение за увлечението или любовта си. Няма да говоря за неоползотворените вълшебни мигове и пропуснатите необратими възможности, отминали без следа, само защото тогава сме предпочели да останем далеч от настоящето - някъде насаме с мислите си.

Вие не сте това, което мислите, въпреки че целият свят ви приема така, защото вие му говорите това, което мислите или това, което искате да си мисли, че си мислите.

Вие сте това, което усещате. Разбира се, няма нужда винаги да (по)казвате какво чувствате, защото това ще ви направи уязвими. Трябва, обаче, да се научите да го правите когато трябва.

Научаването да (по)казваш истинското си Аз става постепенно. Когато То стане достатъчно силно, ще можете да го показвате винаги, без това да ви прави уязвими. Но за да стане това, вие трябва да храните вътрешното си Аз, така както храните Мисълта и тялото си. И ако Разумът ни се храни с интелектуална храна (това, което научаваме всеки ден), а тялото ни се храни физически (с това, което ядем и пием), то чувствеността ни се храни с настоящия момент и емоциите в него.

Научете се да изживявате пълноценно всеки един момент и да се храните с емоции, давайки почивка на мислите си. Когато се научите да го правите, ще разберете че вече не робувате нито на своите, нито на чуждите предразсъдъци и че сте постигнали най-важната цел в живота си: да се чувствате добре, в хармония със себе си, СЕГА!

Знам, че звучи абстрактно, налудничаво, абсурдно… Когато го осмислите, ще намерите и други думи. Но ако се оставите да го усетите, ще признаете, че съм права. Това ще ви подсети за всички хубави моменти, които сте пропуснали да изживеете, защото не сте изключили определени мисли навреме.

Започвайте да тренирате. На първата крачка извън офиса - забравете за работата. Тя няма да избяга, няма и да намалее, ако я носите навсякъде с вас, в главата си. Няма и да измислите нещо кой знае какво, защото на мислите ви вече им е тясно и искат почивка. Дайте им я. А те на сутринта ще ви се отблагодарят, като ви сервират решението „на тепсия”.

Какъв е смисълът да се разхождаш сред природата, в компанията на любими хора, след като НЕ си там и не се наслаждаваш на момента? Много хора правят точно това. И не си почиват. А изключването на мислите е най-добрата почивка.

Това са съвсем съвсем опростени примери. Всеки сам трябва да намери начин да разграничава Разума от Чувствеността си и да изключва едното за сметка на другото. Всеки сам трябва да реши кое да изключва по-често и за колко време. А също и кое от двете да следва по-често - разума или чувствата.

Аз съм избрала за себе си и знам отговора, но той не важи за вас. Вие трябва да намерите вашия си отговор. Знам, трудно е за „смилане”, още повече, че това е само едно парче от пъзела. Знам, че става бавно. Но познавам хора, които избраха да се променят и го направиха. От всички изприказвано обаче, трябва да запомните едно:

Вие не сте това, което мислите. Вие сте това, което усещате! Вие не сте „глава”, вие сте „душа”. Не случайно, когато се представяте на човек, който не говори вашия език, вие посочвате гърдите си и произнасяте името си. Защо не сочите главата си? М?

by LeeAnn at May 09, 2008 07:14 PM

Свърталище на чорапи

a-tipova


На връщане от Гърция спираме да хапнем в Хепи. Времето е слънчево-облачно и се колебаем да седнем ли на маса отвън или вътре. Избираме вътре – подухва леко.

Попадаме на приятна, добре обучена девойка, която симулира радост, че ни обслужва много сполучливо. Хапваме салатки и бързаме да потеглим - писнало ни е от път и искаме в къщи. Качваме се в колата и отпрашваме. Стигаме София, спим, закусваме и правим всички нормални неща, които нормалните хора правят. На следващият ден по обяд ми потрябва портмонето, в което от години държа целия си живот: карти – кредитни, дебитни, сим, шофьорска книжка, снимки, временни и по-постояно задържащи се бележки.

Откривам, че всичко това внезпно е изчезнало. Няма го в нито една чанта, куфар, пластмасово или хартиено пликче, които сме ползвали и които щателно проверявам. Няма го в колата. Ми, няма го. Това е.

Сядам на дивана да се успокоя и да си събера мислите.

Връщам се мислено назад – спряхме на Шел и в Хепи. Л. си припомня, че той е видял портмонето ми на масата. Споглеждаме се – и на двамата ни е ясно – ако не съм го сложила някъде, от където то може да изпадне (типично го забождам в джоба на вратата, но то е толкова дебело, че едва се крепи..), та ако не е паднало някъде, най-вероятно съм го забравила в Хепи; в Сандански; на масата.

Издирвам телефоните на Шел Кулата (за всеки случай проверявам; да живее Интернет!) и на управителя на Хепи, за който трябва да се обадя в централата им във Варна. В Шел казват, че никой не си е забравял протмоне. В Хепи ме посреща услужлив мъжки глас, който потвърждава – да, има забравено портмоне, което удивително прилича на моето; да, ще го отвори да провери дали вътре е целия живот на една жена – да, вътре е. Аз съм на 160км по на север и няма никаква, ама никаква друга причина да ходя до Сандански. След като през сълзи благодаря на Сашо (собственика на гласа), че са прибрали и запазили пормонето и затварям телефона се изправям пред перспективата на едни 320 безмислени километрa, които трябва да пропътувам за наказание на разсеяността ми.

На следващата сутрин ставам в ранни зори. Карам кротко до Сандански, където се срещам с Меги, сервитьорката, която е прибрала портмонето, Спас, замесника на Сашо и дълго има благодаря за безкрайно милия жест. После кротко се връщам в София.

Благодаря искрено на Сашо Хаджиев, Спас Пъхлев и Меги! Без тях животът ми никога нямаше да бъде същият. Освен портмонето ми върнаха и вярата в крайпътните заведения и човешките същества.

* Виц:

Един шуменец (от Шумен) отива във Варна и чул за славата на Хепи решава да яде там. Търси го, но непознавайки Варна се загубва. Спира някакъв човек иго пита:

- -Хьепито, дье й?

Мъжът, бидейки чужденец чува: Happy today? И отговаря:

- Yes!!!

by a-tipova at May 09, 2008 06:49 PM

ImPRESSed

Неуловима


Източник: http://i2.photobucket.com/albums/y47/ChaseNKids/MondayKillinMe.jpg

Някак си не е много петъчно да знаеш, че в събота няма да спиш до късно. Още по-понеделнишко е, когато усещаш, че наближават някакви крайни срокове и съответно някой отвеян тъпак ще те занимава със своите си глупости, мислейки, че много те вълнуват. Как пък някои не разбраха, че никой не се интересува от чуждите проблеми!? Често се удивлявам на постоянството, с което някои хора лазят по нервите на други.

Логичният край на седмицата го усещам и на друго ниво: Днес най-накрая се сетих да си занеса обувките на ремонт и да си купя маркери. Ама забравих да си взема графити за автоматичните моливи. А аз с други просто не чертая/рисувам/скицирам! А като заваля дъжд и ми се намокриха краката се сетих, че трябва да се разходя по магазините за обувки, че да си взема най-накрая едни нови маратонки. Това, от където и да го гледам, си е трудна задача, защото нещата, които харесвам струват повече, отколкото съм склонна да дам. Всъщност разполагам с достатъчно, за да си взема нещо прилично, което ще ме изкара 2 години, но няма да го има чувството за удовлетвореност и определено няма да съм купила най-доброто…

И все пак е петък! Днешната петъчна песен е Fever на Peggy Lee:

by Неуловима at May 09, 2008 04:58 PM

Сайтът на Една Жена

9 Май

Ден на Победата или Ден на Европа? Май бързичко забравихме историята. Честит Ден от мен! (пусни си колонките)

by noreply@blogger.com (Една Жена) at May 09, 2008 01:31 PM

tin4e-blog

tin4e


Директно от мейла, велошествие следващият четвъртък, срам ме е да си призная, но не мога да карам колело :(, за това ще мисля алтернативен начин за участие

Здравейте приятели :)

моля погледнете последните интересни новини от сайта на коалиция “За да остане природа в България”.
Конкретно за велошествието сега е моментът да помогнем с разпространението на информацията във всички десет посоки :)

В дъжд или слънце- традиционното велошествие ще го има и тази година!!!
Този път oрганизатори са: ВелоЕволюция, За Земята, Байкария и CVS- България.

*дата:15 май 2008
*начало:18.00, езерото Ариана
*край:20.30 пред НТ „Иван Вазов”

Подробности: елате с колелото, скейта, ролерите, детската помощтна количка,
защото всички искаме и имаме право да дишаме чист въздх. Маршрута на
шествието ще намерите в прикачения файл „призив”

Помощ: имаме нужда от помощ с разпространението на информация и
отпечатването на флаери. За да разберат повече хора и да дойдат трябва
да дадем на всеки велосипедист в града флаер (по добре още в неделя):

* Елате в офиса на За Земята на 10 май между 16.00 и 20.00 за да
вземете флаери за разпространение (адрес: бул. „Янко Сакъзов” 50)
* Може да разпечатате приложения флаер и да го раздавате в парковете
и на приятелите си
* Може да разпространите призива по мейла до своите познати
* Може да дойдете в офиса на За Земята между 16.00 и 20.00 на 10 май,
за да рисуваме плакати

До
Всички велосипедисти в

София

ВЕЛО МОБИЛИЗАЦИЯ-ТАААААА ПРОДЪЛЖАВААААААА!

СВЕТОВНИЯТ ДЕН ЗА ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ ПРОМЕНИТЕ В КЛИМАТА и ВЕЛОЕВОЛЮЦИЯ, CVS България, Байкария и ЕС За Земята смятат, че отново е време да покараш в името на природата!

Вело-приятели, симпатизанти и просто велосипедисти! Приканваме ви отново да излезем на улицата, за да покараме заедно на 15 май. Ще е приятно, полезно, велосипедно, без коли и с по-чист въздух около нас…

Отново на 15 май – Световният Ден за действия срещу промените в климата, но много по-важно, за да можем да дишаме нормално в нашия град, за да имаме вело-алеи, за да не ни газят по улиците, за да ни забележи кмета и заради още много причини. Велоеволюция , CVS България, Байкария, За Земята и ТИ, заедно ще отпразнуваме правото си на място по улиците на София. Както всяка година - и тази, обичайните заподозрени на вело-шествията ще са на линия.

От теб искаме отново да :

си вземеш приятелите, колелото, скейта, детската количка и да се включиш качествено и запомнящо се във Всенародните вело-веселба и шествие.

Мислим за всички и за това – можеш да се включиш когато и както поискаш: Чети бързо и си остави 15-ти свободен, защото:

ВЕЛО_ШЕСТВИЕТОООО!!!! В 18.30 часа стартираме шествието си по Софийските улици.

Маршрутът: начало в 18:00 часа на езерото Ариана.

В 18.30 часа се тръгва от езерото „Ариана”, по маршрут: бул. „Евлоги Георгиев”, бул. „Цар Освободител”, бул. „Васил Левски”, паметника на Васил Левски, ул. „Московска”, бул. „Георги С. Раковски”, ул. „Граф Игнатиев”, бул.”Патриарх Евтимий”, до ларгото пред НДК в 19.30 часа.

В 19.40 часа вело-шествието продължава по бул. „Витоша”, ул. „Алабин”, ул. „Княз Ал. Батенберг” и завършва в градинката пред театъра „Иван Вазов” в 20.30 часа.

ЩАНД НА ПАМЕТНИКА НА ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ (т.нар. „Попа”) от 14.00ч до 20.00ч на 15 май

Встрани до паметника на патр. „Евтимий Търновски” на ъгъла на ул. „Граф Игнатиев” и бул. „Патриарх Евтимий”. Ще може да видиш картата на ОГП „Софпроект” с проектираната вело-мрежа и предложенията на сдружение „Велоеволюция”; да предложиш собствен маршрут за вело-алея.

Знаем, че няма да пропуснеш това събитие. Колелото да е с теб по трудния път на велосипедиста в София!





by tin4e at May 09, 2008 01:08 PM

Царството на Бу

Бу

В древен Китай живял учен Гуо Жужинг, произхожащ от провинция Фуджиян. Той бил известен поет и отдаден син. След като баща му починал, Гуо дълбоко скърбял за загубата си. Дълбочината на чувствата му го накарала да проучи историята и да намери истински истории за най-добрите примери за синовен респект, показан от предани мъже и жени през вековете. Книгата, в която са събрани тези негови творби, се нарича „Двадесет и четири образци за синовна преданост”. Номер десет от тях е: Никога не се уморява да храни свекърва си с млякото си: лейди Танг

Rubens, 1625

by Бу at May 09, 2008 10:29 AM

mainexit.net

къща

housedesign.jpg

напоследък стана доста популярно блогърите да си задават разни въпроси… като например каква техника да си купя, от къде, защо… Имаше дори оферти за работа. Това, което обаче е най-интересно, че всъщност попиталите получават доста адекватни и смислени отговори. Явно блогърската общност в Бг е мила, задружна и винаги помага :) Точно поради тази причина реших и аз да се възползвам от ценното ноу-хау на всички посещаващи този блог. Та, казусът е следният:

Предстои ни ремонт и обзавеждане на къща. Такава, за живеене, в София. И съответно имаме нужда от доста съвети, препоръки и идеи. Като:
1. дограмата. Спряли сме се на 5 камерна salamander, но има доста фирми, които я предлагат. Някакви оплаквания от някой или пък хвалби ще ни помогнат доста.
2. интериорен дизайнер. Тук нещата са ясни - да е добър, да знае кое от къде може да се купи и не ни отреже главите няколко пъти.
3. майстори или по-точно строителна фирма за довършителни работи. Предпочитам да крещя на един човек, а той да се оправя с останалите 10 примерно.
4. и каквото друго се сетите… :)

Благодаря на всички предварително!

by Надя at May 09, 2008 08:44 AM

полетът на костенурката

lyd


Някои мъже отглеждат дълга коса, която винаги носят на опашка. Чудя се защо им е дълга коса на опашка, след като ако се подстрижат, биха изглеждали по същия начин. Някой знае ли?

by lyd at May 09, 2008 07:57 AM

lyd


Днес би било смехотворно да се философства ако не познаваш поне строежа на клетката, принципите на които е изграден геномът и основните природни закони. Човек би трябвало да направи сравнение между живата и неживата природа, за да осъзнае, че светът е повече от физика, химия и математика, ако има амбицията да направи пробив в областта на информационните технологии.

Когато ученият изгуби надежда и вдъхновение, би могъл да се обърне към литературата и музиката, за да си спомни, че човек има божествена искра.

В този свят икономистите ми изглеждат най-близо до гледащите на кафе.

Получаваш пакетче дъвка ако споделиш предположенията си дали тези размишления ме правят щастлива и какво ме е довело до тях.

Ако те кефя, гласувай за мен.

by lyd at May 09, 2008 07:48 AM

mainexit.net

грешки

img_0223.jpg

на снимката горе има едно излишно ‘п’. Не е кой знае какво, нали? Случва се. При това на всеки. Дори и на мен. Само че, нормално ли е да се случва толкова често на обществени места, на реклами, във вестници и списания… Дали просто на хората стоящи зад надписите не им пука, или пък времето им е толкова скъпо, че да проверят какво са написали преди да го пуснат е безценно… Не знам.

by Надя at May 09, 2008 06:32 AM

Блогът на нервната акула

nervousshark

Сдобихме се с билети за Прага. Доста рано, но като се има предвид че са low-cost, си беше наложително. Харесва ми колко по-малък става света с всяка изминала година и особено Европа. Една раница, лична карта и справочник са напълно достатъчни. Тези оптимистични мисли ме обзеха в деня на Европа. Не знам дали с подписването на [...]

by nervousshark at May 09, 2008 06:27 AM

LeeNeeAnn

Как се излита с парапланер-тандем

С парапланер-тандем се излита, както се излита и с единично крило, с дребната разлика, че сте двама. Разликата работи в полза на пасажера, естествено, защото същинското излитане се управлява от пилота с тези „въженца” дето са му в ръцете. Ако си сам трябва да си го управляваш сам. В тандем пасажерът просто се засилва и тръгва напред, за да даде възможност на крилото да поеме въздух. След това продължава да тича напред, без да намалява усилието.

Ако разгледате клипчето кадър по кадър ще забележите, че на 10-тата секунда вече сме излетели, а на 30-тата вече сме далеч от старта/хълма.

Ще ви направи впечатление изключително лесното излитане. То не се дължи на моя опит. Дължи се на добрия вятър и на изключително опитния пилот зад гърба ми. По същия начин и със същата лекота излитат и тандеми, в които пасажерът лети за първи път. Иска се само малко усилие - нищо повече.

Също ще забележите, стига да искате, че от никъде не се скача, не се пада, и ако крилото не е изпънато над теб не можеш да излетиш - т.е. няма свободно падане.
Е, ако искате, сте свободни да си паднете, но никой не го практикува вече ;) - казват, че оставали синки :)

Разгледайте добре филмчето. От 30 секунда до края излитат още 2-ма пилоти, или с други думи - три крила за една минута.

Това е! Пет крачки!

Казвала съм го десетки пъти:  Преди пет крачки си бил човек, след пет крачки вече си птица!

Ето още едно образцово излитане:

Считайте клипчетата за покана за тандемни полети за новия сезон. На който му се лети – да намери начин да ми съобщи. :)

__________


П.П. И да не решите, че сама качих клипа в блога. Не!
      
Властелинът на плъгините ми помогна. Ему, мерси J 

 

 

by LeeAnn at May 09, 2008 06:24 AM

May 08, 2008

СЛУЧКИ

MADONNA - VOGUE

Танцът. Емоцията. Душата. Модата. 19892007 2008

by Po3u (noreply@blogger.com) at May 08, 2008 11:31 PM

Жюстин Томс

Панчо Владигеров - рапсодия Вардар

много харесвам рапсодия Вардар на Панчо Владигеров - за слушане тук - много е българска и същевременно величествено гръмка, с размах и предизвикателство

инфото за Панчо Владигеров в Уикипедия не е много, но тук има наистина подробни данни; в Youtube се под “Панчо Владигеров” не се намира нищо смислено, трябва да се търси на латиница изписано името му

транно,  от около две седмици мисля да пусна този линк тук и от тогава насам по някакво съвпадение вече два пъти я чувам в минутката преди кръгъл час по Радио 1

by Justine at May 08, 2008 08:54 PM

и жените-шофьори псуват сочно

и жените-шофьори псуват и то доста сочно - това е откритието на деня
рядко ми се случва да чувам цветущи псувни, още по-рядко жени
но днес чух сооочни думи първо от една дама в мерцедес, фина и държаща цигара, докато шофира, а после от една едричка шофьорка на камионче - въпреки видимата разлика в статус, превозно средство и външен вид и двете използваха почти еднакви думички
брей

by Justine at May 08, 2008 07:37 PM

Блогът на нервната акула

nervousshark

Новият албум на Мадона е скапан, ужасно скапан. Изкушението да се остави на изтърканите до болка Timbaland, Pharrell и Джъстин е произвело един скучен, банален и вече слушан продукт, който нямам нерви да си пусна n-найсе пъти, докато ми хареса. Hard Candy, който залепва по зъбите. Предпочитам Мадоната от Papa don’t preach, но нито тя е [...]

by nervousshark at May 08, 2008 07:17 PM

СЛУЧКИ

Лекувайте махмурлук ОНЛАЙН

Сигурно ви се е случвало да имате идеи, които не са за Нобелова награда, но биха помогнали на някого в домакинството, грижите за домашния любимец или пък здравето. За тези моменти е създаден сайтът Why Not? (whynot.net). Той предоставя на потребителите възможност да обменят идеи онлайн. Why Not? е място, от което можете да обогатите колекцията си с „рецептите на баба" и да споделите с другите как

by Po3u (noreply@blogger.com) at May 08, 2008 02:54 PM

Царството на Бу

Бу

Четири етажа кооперация, пети, тавански етаж, където се помещава офисът ни. Отгоре - покрив. Или не? Кой живее на покрива, освен Карлсон?

by Бу at May 08, 2008 01:21 PM

Няма “не мога”

Безплатни карти / май / София и Пловдив

В един от най-хубавите месеци на годината жителите и гостите на София и Пловдив първи ще бъдат ощастливени с прекрасната възможност да спортуват безплатно.

Продължава нашата инициатива за предоставяне на безплатна абонаментна карта за 8 посещения, важаща в рамките на един месец и за всички часове в определни клубове в няколко града.

За София единият от клубовете, които предоставят тази възможност е Аеробик клуб “Даниспорт1″, а за Пловдив - Аеробик студио М.

Когато пишете коментар, за да поискате карта, трябва освен валиден e-mail адрес, да уточните и за кой клуб и град  участвате. Авторите на първите коментари за вски град и клуб печелят.

Успех на всички :-)

by Поли at May 08, 2008 12:12 PM

Блогът на нервната акула

nervousshark

Хубав и тъжен пост от блога на Жоро и Първан. “Унищожават кино Одеон” с автор Първан много точно изразява това, което напоследък си мисля, когато минавам оттам и се спирам по навик, за да погледна какво дават тази седмица и вместо черно-бели снимки откривам нелепа гледка. “…Едва ли е нужно да обяснявам какво значи за София [...]

by nervousshark at May 08, 2008 09:53 AM

Патиланско царство

\

Понеже, освен в Белгия, по празниците обиколих малко и из България, искам преди да ви представя “Ода за бирата” да ви дам една малка задачка-закачка. Преди време Боян беше показал как в Пловдив са изписали на латиница името на улицата, на която живее. Обаче следната табела, поне според мен, грабва палмата за транскрибни безумия, най-малкото [...]

by Pippilota Mentolka at May 08, 2008 09:48 AM

блогът на sovichka

Секс игри

____________________

Не може да не ти се е случвало. В клуб, на купон или случайна среща. Където и да е. Мястото няма значение. Единственото, което има значение, е онзи секси млад господин, с който се гледате от половин час и стига да не бяха тия куци обстоятелства под формата на много хора и никакви легла, със сигурност веднага щяхте да се впуснете в изучаване на телата си. Взаимно. С много страст и разкъсване на дрехи. Точно както подобава на двама непознати.
По някое време на вечерта някой най-накрая се сеща да ви запознае. От вас хвърчат искри. Двамата стърчите насред стаята, досущ две дълги нелепи клечки бенгалски огън. Не ви трябват повече от пет минути и вече се натискате в банята, кухнята, на балкона, или в килера върху всички дрехи. Мястото няма значение. Единственото, което има значение, е че той вече държи в ръцете си твоят малък стегнат задник. Ти минаваш с пръсти през косата му, а на ум се молиш презервативите да са в задния ти джоб, а не в якето, което захвърли небрежно в колата.
Тъкмо тук идва и развръзката, а тя е, че всъщност развръзка няма. Или презервативите ще липсват, или в килера ще нахлуе ревнивата му приятелка, или ти ще се окажеш неразположена. Всъщност и това няма значение. Единственото, което има значение, е че този прекрасен млад мъж никога няма да разбере колко старание влагаш във френската любов, колко добре изглеждаш гола на колене или колко фалцетен става гласът ти секунди преди оргазъм. Той никога няма да присъства на най-вълнуващия performance, който някога си играла в краткия си, но съдържателен живот.
Разделяте се. Маструбирате и някой ден задължително, повтарям, задължително пак се срещате. Просто защото това е част от играта. Е, може би не най-вълнуващата, но определено част от нея. Сега обаче никой от вас не иска да направи първата крачка, защото не е сигурен какво ще последва отсреща. Бенгалски огън или кофа отрезвяваща студена вода. И никой не иска да рискува. Разменяте незначителни поздрави. Говориш с неговите приятели, но никога с него. Хвърляте си коси погледи от четирите ъгъла на стаята. Дебнете се като котка и мишка. Новата ви игра има едно единствено правило – щом той напада, ти отстъпваш и обратно.
Това, което всъщност не знаете, е че мърдане няма. Вие сте заклещени в една матрица, един лабиринт, от който излизане без ебане просто не съществува! Защото докато сте въргаляли топката на страстта в онова килерче, тя е растяла, набъбвала, уголемявала се е и сега живее собствен живот. Да, вашата страст си тупка по цял ден, успоредно с биенето на сърцата ви. Подскача от заведение на заведение, там, където сте и вие, пружинира върху главите ви и само чака да бъда употребена, изстискана докрай. Всяка възбуда в живота се стреми към покой. Това е един простичък закон, който ти и твоят непознат приятел тепърва ще преоткриете и искаш-не искаш ще трябва да му се подчините. Вашата пълнокръвна сексуална енергия трябва да бъде изтощена, подобно на хамстер от въртележка, защото в противен случай в края на твоето безебие те очаква една дълга и пълноценна невроза.
Въздържанието е болестотворно и това не го казвам аз, а самият чичко Фройд, който докато ви е гледал как се натискате, без да се консумирате, най-вероятно се е обърнал няколко пъти в гроба. Така че правете секс, момичета и момчета, това е най-смисления съвет, който мога да ви дам.
Естествено и без него всичко ще се случи. Ще стане точно, когато и двамата най-малко го очаквате. Когато сте седнали един до друг, изплезили език от нечовешкото тичане и гонене из стаята. Именно тази вечер ще си тръгнете заедно, тихо и кротко към неговия апартамент или където и да е. Мястото няма значение. Единственото, което има значение, е че най-накрая ще оближете купичката на страстта до последното й атомче. Вашият цепелин от страст ще се стопи до малко грахово зърно. А какво ще излезе от него – това зависи само от теб и твоя непознат приятел от килера.

by sovichka (noreply@blogger.com) at May 08, 2008 10:14 AM

полетът на костенурката

lyd


Разказва се за мароканец-неудачник, който се опитва да върти далаверки и дължи пари на няколко важни клечки в Париж, които стават нетърпеливи. Отчаян, той решава да се хвърли в Сена но става така, че в сюблминия момент спасява една висока дългокрака русокоса късопола хубавица. Оттук започват техните приключения. Не мога да издам какво се случва. Дакажем, че е нещо като приказка. Чернобяла. Френска. На Люк Бесон.

От ревютата съм запомнила, че филмът не е кой знае какво, но аз, с моя популистки вкус, го харесах. Краят му, макар и банален, е правдоподобен в контекста на личната ми митология. Не съм сигурна дали е щастлив. Някой ден ще разбера със сигурност.

Можеш да си го купиш евтинко на DVD.

Ако те кефя, гласувай за мен.

by lyd at May 08, 2008 07:18 AM

lyd


Преди много години доведоха на гости у нас една малка братовчедка, за да й спестят информацията, че баба й ( с която живееха в една къща) е починала. Беше на около пет. Не знам кога и как е разбрала истината.

Наскоро спестиха на моя връстница, живееща в чужбина, информацията за смъртта на баба й.

Бях на по-малко от четири, когато единият ми дядо, болен от рак, почина. Не си спомням ясно друго, освен това, че лежеше на леглото, а аз го наглеждах и бях съвсем наясно, че е много, мното болен. Смъртта на която бях свидетел беше естествен край.

Погребенията и помените бяха ритуали като всички други ритуали. Със селската баба съм ходила на погребения, а от градската знам за помените.

Другият ми дядо почина малко по-късно. Беше неочаквано, но не ми спестиха факта че се е обесил, както и това, че се е чувствал подтиснат и че е имал някакви проблеми със себе си и с баба, проблеми, които никой не претендираше, че разбира. Противоречието между образа на веселия енергичен майсторящ играчки, дърворезби и апликации дядо с колело и цигулка и самоубиеца беше мистерия на живота.

В детска възраст бях чувала и истории за тежко болни възрастни хора, които не желаят зависимостта от грижите на близките и избират смъртта.

Смъртта при злополука, в напреднала старост, при нелечима болест и като личен избор ми е позната от ранно детство. Никога не са ми я спестявали.

На тринайсет, докато бях на лагер, получих писмо от татко, с което ме уведомяваше за смъртта на баба ми (тъща му). Знаех още и за смъртта при раждане на биологичната ми баба, както и смъртта при злополука в млада възраст на биологичния ми дядо. Естествено знаех, че майка ми е осиновена и това не правеше осиновителите й по-малко мои баба и дядо или пък биологичните ми братовчеди по-малко близки.

Когато крием от децата важни неща, те така или иначе усещат и запълват празнините в информацията със собствени интерпретации, които биха могли да бъдат доста травмиращи в сравнение с истината, поднесена по подходящ за възрастта и индивидуалността им начин. Усещат и това, че ги смятаме за непълноценни човеци с които не може да се споделят важни емоционални събития в семейството.

Ако те кефя, гласувай за мен.



by lyd at May 08, 2008 06:42 AM

May 07, 2008

Acrista

драги зрители…

напоследък се наблюдава следната очарователна тенденция: племенниците (поне моите) никнат като гъби! в тази връзка ето го и бебе Кристиана :о) най-новата фея се появи на бял свят на 30 април 2008 с манекенски мерки. да е жива, здравичка, дяволито усмихната и винаги готова за щури идейки!

by acrista at May 07, 2008 08:54 PM

Жюстин Томс

малко мъдрост никога не е излишна

тези конкретно насъбрах напоследък из Интернет

Възможно е твоите грешки да са това, от което се нуждае светът. Вантала

Никога! Никога! Никога не се предавай! У. Чърчил

Не си живял само когато не си посмял.
Не си успял само когато не си пожелал.

by Justine at May 07, 2008 08:51 PM