blogosfera.az-jenata.com

На връщане от Гърция спираме да хапнем в Хепи. Времето е слънчево-облачно и се колебаем да седнем ли на маса отвън или вътре. Избираме вътре – подухва леко.

Попадаме на приятна, добре обучена девойка, която симулира радост, че ни обслужва много сполучливо. Хапваме салатки и бързаме да потеглим - писнало ни е от път и искаме в къщи. Качваме се в колата и отпрашваме. Стигаме София, спим, закусваме и правим всички нормални неща, които нормалните хора правят. На следващият ден по обяд ми потрябва портмонето, в което от години държа целия си живот: карти – кредитни, дебитни, сим, шофьорска книжка, снимки, временни и по-постояно задържащи се бележки.

Откривам, че всичко това внезпно е изчезнало. Няма го в нито една чанта, куфар, пластмасово или хартиено пликче, които сме ползвали и които щателно проверявам. Няма го в колата. Ми, няма го. Това е.

Сядам на дивана да се успокоя и да си събера мислите.

Връщам се мислено назад – спряхме на Шел и в Хепи. Л. си припомня, че той е видял портмонето ми на масата. Споглеждаме се – и на двамата ни е ясно – ако не съм го сложила някъде, от където то може да изпадне (типично го забождам в джоба на вратата, но то е толкова дебело, че едва се крепи..), та ако не е паднало някъде, най-вероятно съм го забравила в Хепи; в Сандански; на масата.

Издирвам телефоните на Шел Кулата (за всеки случай проверявам; да живее Интернет!) и на управителя на Хепи, за който трябва да се обадя в централата им във Варна. В Шел казват, че никой не си е забравял протмоне. В Хепи ме посреща услужлив мъжки глас, който потвърждава – да, има забравено портмоне, което удивително прилича на моето; да, ще го отвори да провери дали вътре е целия живот на една жена – да, вътре е. Аз съм на 160км по на север и няма никаква, ама никаква друга причина да ходя до Сандански. След като през сълзи благодаря на Сашо (собственика на гласа), че са прибрали и запазили пормонето и затварям телефона се изправям пред перспективата на едни 320 безмислени километрa, които трябва да пропътувам за наказание на разсеяността ми.

На следващата сутрин ставам в ранни зори. Карам кротко до Сандански, където се срещам с Меги, сервитьорката, която е прибрала портмонето, Спас, замесника на Сашо и дълго има благодаря за безкрайно милия жест. После кротко се връщам в София.

—

* Виц:

Един шуменец (от Шумен) отива във Варна и чул за славата на Хепи решава да яде там. Търси го, но непознавайки Варна се загубва. Спира някакъв човек иго пита:

- -Хьепито, дье й?

Мъжът, бидейки чужденец чува: Happy today? И отговаря:

- Yes!!!

Източник: http://i2.photobucket.com/albums/y47/ChaseNKids/MondayKillinMe.jpg

Някак си не е много петъчно да знаеш, че в събота няма да спиш до късно. Още по-понеделнишко е, когато усещаш, че наближават някакви крайни срокове и съответно някой отвеян тъпак ще те занимава със своите си глупости, мислейки, че много те вълнуват. Как пък някои не разбраха, че никой не се интересува от чуждите проблеми!? Често се удивлявам на постоянството, с което някои хора лазят по нервите на други.

Логичният край на седмицата го усещам и на друго ниво: Днес най-накрая се сетих да си занеса обувките на ремонт и да си купя маркери. Ама забравих да си взема графити за автоматичните моливи. А аз с други просто не чертая/рисувам/скицирам! А като заваля дъжд и ми се намокриха краката се сетих, че трябва да се разходя по магазините за обувки, че да си взема най-накрая едни нови маратонки. Това, от където и да го гледам, си е трудна задача, защото нещата, които харесвам струват повече, отколкото съм склонна да дам. Всъщност разполагам с достатъчно, за да си взема нещо прилично, което ще ме изкара 2 години, но няма да го има чувството за удовлетвореност и определено няма да съм купила най-доброто…

И все пак е петък! Днешната петъчна песен е Fever на Peggy Lee:

Директно от мейла, велошествие следващият четвъртък, срам ме е да си призная, но не мога да карам колело :(, за това ще мисля алтернативен начин за участие

Здравейте приятели

моля погледнете последните интересни новини от сайта на коалиция “За да остане природа в България”.

www.forthenature.org/news

Конкретно за велошествието сега е моментът да помогнем с разпространението на информацията във всички десет посоки

В дъжд или слънце- традиционното велошествие ще го има и тази година!!!
Този път oрганизатори са: ВелоЕволюция, За Земята, Байкария и CVS- България.

*дата:15 май 2008
*начало:18.00, езерото Ариана
*край:20.30 пред НТ „Иван Вазов”

Подробности: елате с колелото, скейта, ролерите, детската помощтна количка,
защото всички искаме и имаме право да дишаме чист въздх. Маршрута на
шествието ще намерите в прикачения файл „призив”

Помощ: имаме нужда от помощ с разпространението на информация и
отпечатването на флаери. За да разберат повече хора и да дойдат трябва
да дадем на всеки велосипедист в града флаер (по добре още в неделя):

* Елате в офиса на За Земята на 10 май между 16.00 и 20.00 за да
вземете флаери за разпространение (адрес: бул. „Янко Сакъзов” 50)
* Може да разпечатате приложения флаер и да го раздавате в парковете
и на приятелите си
* Може да разпространите призива по мейла до своите познати
* Може да дойдете в офиса на За Земята между 16.00 и 20.00 на 10 май,
за да рисуваме плакати

До
Всички велосипедисти в
София

ВЕЛО МОБИЛИЗАЦИЯ-ТАААААА ПРОДЪЛЖАВААААААА!

СВЕТОВНИЯТ ДЕН ЗА ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ ПРОМЕНИТЕ В КЛИМАТА и ВЕЛОЕВОЛЮЦИЯ, CVS България, Байкария и ЕС За Земята смятат, че отново е време да покараш в името на природата!

Вело-приятели, симпатизанти и просто велосипедисти! Приканваме ви отново да излезем на улицата, за да покараме заедно на 15 май. Ще е приятно, полезно, велосипедно, без коли и с по-чист въздух около нас…

Отново на 15 май – Световният Ден за действия срещу промените в климата, но много по-важно, за да можем да дишаме нормално в нашия град, за да имаме вело-алеи, за да не ни газят по улиците, за да ни забележи кмета и заради още много причини. Велоеволюция , CVS България, Байкария, За Земята и ТИ, заедно ще отпразнуваме правото си на място по улиците на София. Както всяка година - и тази, обичайните заподозрени на вело-шествията ще са на линия.

От теб искаме отново да :

си вземеш приятелите, колелото, скейта, детската количка и да се включиш качествено и запомнящо се във Всенародните вело-веселба и шествие.

Мислим за всички и за това – можеш да се включиш когато и както поискаш: Чети бързо и си остави 15-ти свободен, защото:

ВЕЛО_ШЕСТВИЕТОООО!!!! В 18.30 часа стартираме шествието си по Софийските улици.

Маршрутът: начало в 18:00 часа на езерото Ариана.

В 18.30 часа се тръгва от езерото „Ариана”, по маршрут: бул. „Евлоги Георгиев”, бул. „Цар Освободител”, бул. „Васил Левски”, паметника на Васил Левски, ул. „Московска”, бул. „Георги С. Раковски”, ул. „Граф Игнатиев”, бул.”Патриарх Евтимий”, до ларгото пред НДК в 19.30 часа.

В 19.40 часа вело-шествието продължава по бул. „Витоша”, ул. „Алабин”, ул. „Княз Ал. Батенберг” и завършва в градинката пред театъра „Иван Вазов” в 20.30 часа.

ЩАНД НА ПАМЕТНИКА НА ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ (т.нар. „Попа”) от 14.00ч до 20.00ч на 15 май

Встрани до паметника на патр. „Евтимий Търновски” на ъгъла на ул. „Граф Игнатиев” и бул. „Патриарх Евтимий”. Ще може да видиш картата на ОГП „Софпроект” с проектираната вело-мрежа и предложенията на сдружение „Велоеволюция”; да предложиш собствен маршрут за вело-алея.

Знаем, че няма да пропуснеш това събитие. Колелото да е с теб по трудния път на велосипедиста в София!

Някои мъже отглеждат дълга коса, която винаги носят на опашка. Чудя се защо им е дълга коса на опашка, след като ако се подстрижат, биха изглеждали по същия начин. Някой знае ли?

Днес би било смехотворно да се философства ако не познаваш поне строежа на клетката, принципите на които е изграден геномът и основните природни закони. Човек би трябвало да направи сравнение между живата и неживата природа, за да осъзнае, че светът е повече от физика, химия и математика, ако има амбицията да направи пробив в областта на информационните технологии.

Когато ученият изгуби надежда и вдъхновение, би могъл да се обърне към литературата и музиката, за да си спомни, че човек има божествена искра.

В този свят икономистите ми изглеждат най-близо до гледащите на кафе.

Получаваш пакетче дъвка ако споделиш предположенията си дали тези размишления ме правят щастлива и какво ме е довело до тях.

Ако те кефя, гласувай за мен.

Разказва се за мароканец-неудачник, който се опитва да върти далаверки и дължи пари на няколко важни клечки в Париж, които стават нетърпеливи. Отчаян, той решава да се хвърли в Сена но става така, че в сюблминия момент спасява една висока дългокрака русокоса късопола хубавица. Оттук започват техните приключения. Не мога да издам какво се случва. Дакажем, че е нещо като приказка. Чернобяла. Френска. На Люк Бесон.

От ревютата съм запомнила, че филмът не е кой знае какво, но аз, с моя популистки вкус, го харесах. Краят му, макар и банален, е правдоподобен в контекста на личната ми митология. Не съм сигурна дали е щастлив. Някой ден ще разбера със сигурност.

Можеш да си го купиш евтинко на DVD.

Ако те кефя, гласувай за мен.

Преди много години доведоха на гости у нас една малка братовчедка, за да й спестят информацията, че баба й ( с която живееха в една къща) е починала. Беше на около пет. Не знам кога и как е разбрала истината.

Наскоро спестиха на моя връстница, живееща в чужбина, информацията за смъртта на баба й.

Бях на по-малко от четири, когато единият ми дядо, болен от рак, почина. Не си спомням ясно друго, освен това, че лежеше на леглото, а аз го наглеждах и бях съвсем наясно, че е много, мното болен. Смъртта на която бях свидетел беше естествен край.

Погребенията и помените бяха ритуали като всички други ритуали. Със селската баба съм ходила на погребения, а от градската знам за помените.

Другият ми дядо почина малко по-късно. Беше неочаквано, но не ми спестиха факта че се е обесил, както и това, че се е чувствал подтиснат и че е имал някакви проблеми със себе си и с баба, проблеми, които никой не претендираше, че разбира. Противоречието между образа на веселия енергичен майсторящ играчки, дърворезби и апликации дядо с колело и цигулка и самоубиеца беше мистерия на живота.

В детска възраст бях чувала и истории за тежко болни възрастни хора, които не желаят зависимостта от грижите на близките и избират смъртта.

Смъртта при злополука, в напреднала старост, при нелечима болест и като личен избор ми е позната от ранно детство. Никога не са ми я спестявали.

На тринайсет, докато бях на лагер, получих писмо от татко, с което ме уведомяваше за смъртта на баба ми (тъща му). Знаех още и за смъртта при раждане на биологичната ми баба, както и смъртта при злополука в млада възраст на биологичния ми дядо. Естествено знаех, че майка ми е осиновена и това не правеше осиновителите й по-малко мои баба и дядо или пък биологичните ми братовчеди по-малко близки.

Когато крием от децата важни неща, те така или иначе усещат и запълват празнините в информацията със собствени интерпретации, които биха могли да бъдат доста травмиращи в сравнение с истината, поднесена по подходящ за възрастта и индивидуалността им начин. Усещат и това, че ги смятаме за непълноценни човеци с които не може да се споделят важни емоционални събития в семейството.

Ако те кефя, гласувай за мен.